— „Тя падна на земята, но не знам къде…“ — довърши Мейо, крачейки до него. — Лонгфелоу. Искаш ли да ти покажа моята стрела?
— Не държа особено.
— Тя ще се приземи в новините в шест часа.
Фосет забави ход.
— Какво си намислил?
Мейо извади голяма касета от джоба си и я подаде на Фосет.
— Може би ще искаш да й хвърлиш едно око преди ефирното време.
— Защо правиш това?
— Приеми го като професионална учтивост.
— Това вече е новина!
Мейо се усмихна.
— Повтарям ти, прегледай касетата.
— Спести ми труда. Какво има в нея?
— Простонародна сценка, в която президентът се прави на фермер. Само дето това не е президентът.
Фосет спря и погледна Мейо.
— Ти си задръстен от лайна.
— Мога ли да те цитирам?
— Я недей да остроумничиш! — сопна му се Фосет. — Не съм в настроение да отговарям на преиначени въпроси.
— Добре, минавам направо на темата — продължи Мейо. — Кои са тия, дето се представят за президента и вицепрезидента в Ню Мексико?
— Никои.
— Имам доказателство, което говори друго. И то достатъчно, за да го използвам като съобщение в новините. Пусна ли го, всички, които издирват политически скандали оттук до Сиатъл, ще се втурнат към Белия дом като армия мравояди.
— Направи го и ще бъдеш замерван с яйца, след като президентът застане пред теб, както съм аз сега, и отрече всичко.
— Не и ако разбера какво точно крои той, докато някакъв дубльор си играе на криеница във фермата му.
— Не ти пожелавам успех, защото целият ти замисъл е една небивалица.
— Бъди честен, Дан. Става нещо сериозно, нали?
— Повярвай ми, Кърт. Всичко е в обичайните си граници. Президентът ще се върне след няколко дни. Можеш сам да го питаш.
— Тогава какви са тия ненадейни тайни съвещания на кабинета по всяко време?
— Оставам без коментар.
— Но е вярно, нали?
— Кой е източникът ти на тия малки бисери?
— Някой, който е видял доста автомобили без отличителни знаци да влизат в подземието на Финансовото министерство в глуха доба.
— Значи хората в министерството до късно не духват свещта от работа.
— В сградата не е светила нито една лампа. Моето предположение е, че те се промъкват в Белия дом през обществения подлез и се събират в оперативния пункт.
— Мисли си каквото щеш, но знай, че много грешиш. Това е всичко, което мога да ти кажа по въпроса.
— Аз няма да го оставя току-така — заяви решително Мейо.
— Както искаш — отвърна равнодушно Фосет. — Твоя работа.
Мейо отстъпи назад и проследи с поглед Фосет до охраняемата врата. Президентският съветник добре замаза нещата, помисли си той, но само това успя — да ги замаже. Ако Мейо само е предполагал, че зад стените на филиала на изпълнителната власт на нацията се мътят застрашителни ходове, то сега всичките му съмнения се изпариха.
Повече от всякога той беше твърдо решен да разбере докрай какво става.
Фосет пъхна касетата във видеомагнетофона и седна пред телевизионния екран. Пусна лентата три пъти, за да огледа всяка подробност, докато накрая разбра какво е уловил Мейо.
Напълно изтощен, той вдигна телефона и поиска обезопасена линия за Държавния департамент.
— Кажи, Дан, какво има?
— Имаме ново разкритие.
— Вести от президента ли?
— Не, господине. Току-що говорих с Къртис Мейо от новинарската емисия на Си Ен Ен. Той е по следите ни.
Настъпи напрегнато мълчание.
— Какво можем да направим?
— Нищо — отвърна мрачно Фосет, — абсолютно нищо.
Сам Емет излезе от сградата на ФБР в центъра на Вашингтон и потегли с колата си към главната квартира на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Летният дъжд напояваше гористите площи на разузнавателния комплекс и изпълваше въздуха с приятния аромат на влажна зеленина.
Мартин Броган стоеше пред вратата на кабинета си, когато Емет влезе в преддверието. Високият бивш колежански преподавател протегна ръка.
— Благодаря ти, че отдели време от натоварената си програма, за да дойдеш дотук.
Емет се усмихна, докато се ръкуваше с него. Броган беше сред малцината от кръга на президента, към когото изпитваше възхищение.