НАЛЯГАНЕ 220 фута/кв. цол
ТЕМПЕРАТУРА 230°С
НАГОРЕЩЕНА ПОВЪРХНОСТ 5,017 кв. фута
ПРОИЗВЕДЕН ОТ ЗАВОДА ЗА ЧУГУН И ПАРНИ КОТЛИ „АЛХАМБРА“
ЧАРЛСТЪН, ЮЖНА КАРОЛИНА
СЕРИЕН №38874
Пит запомни серийния номер, после се върна там, откъдето бе почнал да проверява. Отпусна се изтощен на палубата и опита да си почине, въпреки че зъзнеше от студ.
След по-малко от час се върна и Доувър. Носеше под мишница кутия с експлозиви толкова нехайно, сякаш носеше огромна консерва с праскови. След всяко подхлъзване по омаслената палуба изругаваше красноречиво, докато се приближаваше, после спря и седна тежко до Пит.
— Има още четири такива от носа дотук — каза той уморено.
— И аз намерих още една на около дванайсет метра от кърмата — добави Пит.
— Чудно ми е защо не са експлодирали?
— Вероятно часовниковият механизъм не е бил нагласен.
— Часовников механизъм ли?
— Екипажът е трябвало да скочи от кораба, преди да се е взривило дъното на корпуса. Проследи кабелите от кутиите и ще видиш, че те се събират в часовниковия механизъм, скрит някъде на горната палуба. Но когато моряците са разбрали, че става нещо нередно, сигурно е било късно да се върнат обратно на борда.
— Или са се изплашили, че взривът ще избухне в лицето им.
— Това е било.
— И така старият „Пайлъттаун“ започнал легендарното свободно плаване по течението. Изоставен кораб в безлюдно море.
— Как официално се разпознава един кораб?
— Защо питаш?
— От любопитство.
Доувър се задоволи с отговора и вдигна поглед към тънещите в мрак двигатели.
— Ами разпознаването може да стане по много неща — по спасителните жилетки, спасителните лодки, а много често и името му на носа и кърмата се наварява, за да изпъкват буквите. После имаш и металните пластинки на производителя — една външна върху надстройката и една в машинното. А, да, и официалният номер на кораба също е врязан в една от гредите около външната основа на капаците на люковете.
— Ще се обзаложа на една заплата, че ако би могъл да изкопаеш кораба от полите на планината, няма да намериш нито номера му врязан върху люка, нито пластинката на производителя.
— Тогава остава другата, в машинното.
— Проверих. И тя липсва, заедно с обозначенията на производителя.
— Това не е почтено — каза тихо Доувър.
— Адски си прав — отсече Пит. — Не е почтено, и то повече спрямо „Пайлъттаун“, отколкото спрямо задигнатата морска застраховка.
— Не съм в настроение да разнищвам сега загадки — рече Доувър и се изправи тромаво на крака. — Замръзвам, умирам от глад и съм капнал. Предлагам да се връщаме.
Пит се обърна към него и го видя, че продължава да стиска под мишница кутията с експлозиви.
— И нея ли ще вземеш?
— Като доказателство.
— Да не я изпуснеш — подметна Пит с ехидна нотка в гласа.
Те изкачиха стълбището на машинното и забързаха през корабния продоволствен склад, нетърпеливи да се махнат от влажния мрак и да излязат отново на дневна светлина. Изведнъж Пит се закова на място и Доувър, който вървеше с наведена глава, се блъсна в него.
— Какво има?
— Чувстваш ли нещо?
Преди Доувър да отговори, палубата под краката им затрепери и преградните стени зловещо заскърцаха. Звук, наподобяващ приглушен грохот на далечна експлозия, все по-близо и по-близо се приближаваше към тях и миг след това последва невероятно силна ударна вълна. „Пайлъттаун“ се разтресе и запоените му шевове се разцепиха с пронизителен стържещ звук под огромното налягане. Ударната вълна отхвърли двамата мъже в стоманените прегради. Пит успя да се задържи на крака, но Доувър загуби равновесие поради тежкия си товар и се сгромоляса като отсечено дърво върху палубата, като междувременно обаче обгърна металната кутия с две ръце и я притисна плътно към тялото си, за да не я изпусне. Изстена от болка, когато усети, че си е навехнал рамото и коляното. Все още замаян, с мъка се надигна до седнало положение и вдигна поглед към Пит.