13.
29 юли 1989
Вашингтон, окръг Колумбия
За разлика от актьорите във филмите, на които им трябва цяла вечност, за да се събудят и вдигнат слушалката на звънящия телефон, докато са в леглото, Бен Гринуолд, директорът на Тайните служби, скочи веднага и грабна слушалката още преди второто позвъняване.
— Гринуолд.
— Поздрави! — заговори познатият глас на Оскар Лукас. — Извинявай, че те събуждам, но знам с какво нетърпение очакваш да чуеш резултата от футболния мач.
Гринуолд се напрегна. Всяко обаждане от Тайните служби, започващо с думата „поздрави“ означаваше, че предстои спешно, свръхповерително съобщение за възникнало критично или много сериозно положение. Изречението, което последва, беше безсмислено, предпазна мярка, в случай че телефонната линия се подслушва — нещо напълно възможно, откакто Държавният департамент по времето на Кисинджър разреши на руснаците да построят новото си посолство на един хълм с изглед към града, като им увеличи по този начин възможността за телефонно подслушване.
— Няма нищо — отвърна Гринуолд, стараейки се да придаде разговорен тон на гласа си. — Кой спечели?
— Ти загуби баса.
„Бас“ беше друга ключова дума, която подсказваше, че следват закодирани празни фрази.
— Колежът „Джаспър“ — един — продължи Лукас, — техникумът „Дринкуотър“ — нищо. Трима от играчите на „Джаспър“ бяха извадени от играта поради контузии.
Ужасяващата новина експлодира в ухото на Гринуолд. „Колежът Джаспър“ беше кодът за похитител на президента. Споменаването на отстранените играчи означаваше, че тримата мъже след него по длъжност също са били отвлечени. Това беше код, за който Гринуолд не си е помислял, че ще чуе и в най-страшните си предположения.
— Да няма някаква грешка? — попита той, очаквайки с ужас отговора.
— Никаква — отвърна Лукас с тон, остър като тънък ръб на счупено стъкло.
— Колко души от комисията по залаганията знаят резултата?
— Само Блакаул, Макграт и аз.
— Запази това положение.
— За по-голяма сигурност — продължи Лукас — направих незабавно оценка на играчите от втория състав и на бъдещите „зайци“.
Гринуолд веднага схвана накъде бие Лукас. Съпругите и децата на липсващите страни на семействата са били открити и защитени, както и мъжете, които са на ред да заемат постовете в президентството.
Той пое дълбоко дъх и бързо подреди мислите си. Бързината беше от съществено значение. Дори сега, ако зад отвличането на президента стояха Съветите, целящи да спечелят предимство в инициативата за ядрено нападение, беше вече много късно. От друга страна, успешното отстраняване на четиримата най-високопоставени мъже в американското правителство загатваше за заговор за свалянето на цялото правителство.
Нямаше вече никакво време да бъдат спъвани от мерките за сигурност.
— Така да бъде — рече Гринуолд, давайки да се разбере, че прекратява празните приказки.
— Ясно.
Внезапна тревожна мисъл мина през ума на Гринуолд.
— Ами Чантаджията? — В гласа му се долови безпокойство.
— И той е заедно с тях.
О, мили боже, изстена под носа си Гринуолд. Бедите се трупаха една връз друга. „Чантаджията“ беше непочтителният прякор на старшия офицер, който ден и нощ не се разделяше с коженото куфарче, съдържащо кодирани разрешения за изстрелването на 10 000 стратегически ядрени бойни глави към предварително подбрани цели в границите на Съветска Русия. Последствията от попадането на тези свръхсекретни кодове в чужди ръце бяха извън всяка ужасяваща представа.
— Предупреди председателя на комитета на началник-щабовете — нареди той. — После изпрати охрана да вземе държавния секретар и министъра на отбраната, както и съветника по националната сигурност и ги събери в оперативния пункт на Белия дом.
— А някого от президентския състав?
— Добре, кажи и на Дан Фосет. Но засега дръж нещата в затворен кръг. Докато изясним положението, колкото по-малко хора знаят, че „Човекът“ е изчезнал, толкова по-добре.
— В такъв случай — продължи Лукас — може би ще е по-разумно да проведем съвещанието по-далеч от оперативния пункт. Пресата непрекъснато наблюдава Белия дом. Те ще се нахвърлят върху нас като скакалци, ако видят, че държавните глави неочаквано се появяват в този ранен сутрешен час.
— Добре премислено — отвърна Гринуолд и след кратко мълчание добави: — Тогава го направи в наблюдателния пункт.