— В резиденцията на вицепрезидента?
— Там рядко се мяркат коли на пресата.
— Ще събера всички на мястото колкото е възможно по-скоро.
— Оскар?
— Да?
— Съвсем накратко, какво се случи?
Лукас се поколеба за миг, после отвърна:
— Всички от президентската яхта са изчезнали.
— Разбирам — каза тежко Гринуолд, но си пролича, че нищо не разбира.
Гринуолд прекрати разговора. Затвори телефона и бързо се облече. В колата на път за наблюдателния пункт стомахът му се бе свил на топка — закъсняла реакция от катастрофалната вест. Пред себе си виждаше само размазани петна и в същото време се преборваше с неудържимия напън да повърне.
Гринуолд караше по безлюдните улици на столицата със замъглено съзнание. С изключение на някоя товарна снабдителна кола почти нямаше автомобилно движение и повечето светофари мигаха само с жълтата предупредителна светлина.
Твърде късно видя автомобила за почистване на улиците, който ненадейно предприе обратен завой от дясната лента. Предното стъкло на колата му изведнъж се изпълни с огромната, боядисана в бяло каросерия на превозното средство. Шофьорът в кабината подскочи встрани при звука на свирещите гуми и отвори широко очи от светлината на фаровете на колата на Гринуолд.
Последва хрущене на смачкана ламарина и звън от пръснато стъкло. Капакът на лекия автомобил се огъна надве и изхвръкна нагоре, воланът се заби в гърдите на Гринуолд и смаза гръдния му кош.
Гринуолд седеше затиснат на седалката, а водата от спукания радиатор свистеше и пускаше пара над двигателя. Отворените му очи сякаш се бяха вперили с вяло безразличие в абстрактните форми на пукнатините на разбитото предно стъкло.
Оскар Лукас стоеше пред ъгловата камина във всекидневната на просторното жилище на вицепрезидента и описваше случая с отвличането на президента. През секунди поглеждаше нервно часовника си, чудейки се защо се бави Гринуолд. Петимата мъже, насядали в стаята, го слушаха с неприкрито изумление.
Министърът на отбраната Джес Симънс стискаше между зъбите си дръжката на незапалена лула от морска пяна. Беше облечен небрежно — с лятно спортно яке и панталони. Дан Фосет и съветникът по националната сигурност Алън Мърсиър също бяха в спортно облекло. Армейски генерал Клейтън Меткалф носеше униформа, а Дъглас Оутс, държавният секретар, седеше с изискан тъмен костюм и вратовръзка.
Лукас приключи с изложението си и зачака взрива от въпроси, за който беше сигурен, че ще последва. Вместо това обаче настъпи продължителна тишина. Всички седяха безмълвни и неподвижни.
Пръв наруши потискащото мълчание Оутс.
— Милостиви боже! — възкликна той. — Как е могло да се случи такова нещо? Как е могло всички от яхтата просто да се изпарят във въздуха?
— Не знаем — отвърна безпомощно Лукас. — Все още не съм наредил на следователски екип да иде на място по разбираеми причини за сигурност. Бен Гринуолд забрани да се раздухва случилото се, докато вие, господа, не бъдете уведомени. Освен присъстващите тук само още трима от персонала на Тайните служби, включително Гринуолд, са посветени във фактите.
— Трябва да има някакво логично обяснение — обади се Мърсиър. — Съветникът на президента по националната сигурност стана и закрачи из стаята. — Тия двайсет души не са били грабнати от свръхестествени сили или същества от друг свят. Ако — поставям това „ако“ под съмнение — президентът и другите наистина са изчезнали от „Игъл“, значи става въпрос за изключително добре подготвен заговор.
— Уверявам ви, господине — намеси се Лукас, — че моят заместник е намерил яхтата напълно безлюдна.
— Казвате, че мъглата е била гъста — продължи Мърсиър.
— Така твърди агент Блакаул.
— Възможно ли е по някакъв начин да са били измъкнати през охранителната ви мрежа и да са откарани някъде?
Лукас поклати глава.
— Дори похитителите да са успели да заобиколят постовете в мъглата, движението им щеше да бъде засечено от чувствителните алармени системи, които инсталирахме около имението.
— Тогава остава реката — отбеляза Джес Симънс. Министърът на отбраната беше сдържан човек и говореше с кратки изречения. Обветреното му и почерняло от слънцето лице издаваше, че през почивните си дни не слиза от водните ски. — Ами ако „Игъл“ е била завладяна откъм реката? И ако всички в нея са били насилствено прехвърлени в друг плавателен съд?