Мърсиър гледаше като атеист, задържан настойчиво в разговор от представител на Харе Кришна мигове преди излитане на самолета му.
— Както казва Линкълн, „не можеш да заблуждаваш непрекъснато хората“. Няма да е лесно да държим президента и вицепрезидента скрити от обществеността повече от ден най-много. А и не можете просто да зачеркнете Ларимър и Моран — те също са доста на показ във Вашингтон. Да не забравяме още и екипажа на „Игъл“. Какво ще кажем на съпругите им?
— Джак Сатън! — изтърси неочаквано Фосет, сякаш изпаднал в откровение.
— Кой? — попита Симънс.
— Актьорът, който прилича на президента и играе него в телевизионни сериали и комедийни представления.
Оутс се изправи.
— Разбирам какво имаш предвид. Приликата наистина е поразителна, но номерът ни няма да успее, особено при пряк контакт, лице в лице. Гласът на Сатън съвсем не е съвършената имитация, а всеки, който е във всекидневна близост с президента, ще разбере измамата.
— Да, но от десет метра и собствената му жена няма да долови разликата.
— И докъде ще ни доведе това? — обърна се Меткалф към Фосет.
Началникът на канцеларията на Белия дом разбра намека му.
— Секретарят за връзки с пресата Томпсън може да съобщи за печата, че президентът заминава на работна почивка във фермата си в Ню Мексико, за да проучи внимателно реакцията на конгресмените към програмата му за подпомагане на Източния блок. Журналистическото тяло към Белия дом ще бъде държано настрана — нещо не толкова необичайно, когато президентът не е в настроение да отговаря на въпроси. Единственото, което ще видят от разстояние, оградено с въже, ще бъде как той — в случая актьорът Сатън — се качва в хеликоптера, за да бъде закаран във военновъздушната база Андрюс, откъдето ще отлети с „Еър Форс 1“. Те, разбира се, могат и да го последват със следващ самолет, но няма да бъдат допуснати да влязат във фермата.
— Защо да не потърсим и мним вицепрезидент, който да тръгне със Сатън? — предложи Мърсиър.
— Двамата не могат да пътуват в един и същ самолет — напомни му Лукас.
— Добре, тогава да го изпратим със самолет, излитащ тази вечер — продължи да настоява Мърсиър. — Журналистите не се трепят чак толкова да отразяват проявите на Марголин. Никой няма да забележи дубльорството.
— Нито ще се опита — добави Оутс, загатвайки за обществената незаинтересованост към вицепрезидентите.
— Мога да осигуря охрана от Белия дом — предложи Фосет.
— Отмятам двама — каза Симънс. — Какво ще правим с Ларимър и Моран?
— Тази година се явява с месец по-къса — каза Мърсиър, запален от плана. — След два дни Конгресът прекъсва работата си за целия август. Малък късмет в наша полза. Защо да не измислим един риболовен излет или екскурзия до някой по-отдалечен курорт?
Симънс поклати глава.
— Отпишете риболова.
— Защо?
Симънс леко разтегли устни в усмивка.
— Защото из целия Капитолийски хълм е известно, че Моран и Ларимър се погаждат като куче и котка.
— Няма значение. Едно съвещание за обсъждане на външните ни връзки, съпътствано с риболов, звучи приемливо — отбеляза Оутс. — Аз ще напиша паметната бележка от страна на Държавния департамент.
— А какво ще кажете на техните служители?
— Днес е събота, разполагаме с два дни, за да сложим в ред хрумванията си.
Симънс започна да пише в бележника си.
— Дотук четирима. Остава екипажът на „Игъл“.
— Мисля, че мога да осигуря удобно прикритие — предложи Меткалф. — Ще действам чрез коменданта на бреговата охрана. Семействата на екипажа ще бъдат уведомени, че на яхтата е било наредено да продължи плаването си за свръхсекретно военно съвещание извън графика. Повече подробности няма да им се казват.
Оутс огледа един по един присъстващите.
— Ако няма допълнителни въпроси…
— Кого друг ще посветим в измамата? — попита Фосет.
— Лош подбор на думи, Дан — каза Оутс. — Нека използваме фразата „отвличане на вниманието“.
— То се подразбира — обади се Меткалф, — че Емет от ФБР ще извършва вътрешното разследване. И естествено, трябва да бъде съобщено на Броган от ЦРУ, за да провери вероятността от международен заговор.
— Доста необмислено от ваша страна, генерале — намеси се Симънс.