— В смисъл, господин министър?
— Ами ако президентът и останалите вече са били изведени от страната?
Предположението на Симънс не породи незабавен отговор. Това беше сериозна вероятност, който никой не смееше да допусне. Ако президентът се намираше извън границите на техните огромни вътрешни сили и средства, ефективността на разследването им щеше да се намали с осемдесет процента.
— Те могат да бъдат и мъртви — вметна Оутс с овладян глас. — Ние обаче ще действаме на основанието, че всички са живи и са задържани някъде в Съединените щати.
— Двамата с Лукас ще уведомим Емет и Броган — предложи услугите си Фосет.
На вратата се почука. Влезе агент от Тайните служби, отиде направо при Лукас и заговори тихо в ухото му. Лукас повдигна вежди и леко пребледня. Агентът излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Оутс загледа очаквателно Лукас.
— Ново развитие на нещата ли, Оскар?
— Бен Гринуолд — отвърна глухо Лукас. — Загинал е преди половин час. Блъснал се с колата си в автомобил за почистване на улиците.
Оутс си спести думите за съчувствие.
— С властта, в която временно съм облечен, назначавам те за новия директор на Тайните служби.
Лукас видимо се ужаси.
— Не, моля ви, не мисля, че ще мога…
— Няма смисъл да се избира някой друг — прекъсна го Оутс. — Искаш или не, Оскар, ти си единственият, който може да заеме този пост.
— Не ми се струва някак редно да бъда повишен, след като изпуснах хората, за които съм дал клетва да закрилям — обезсърчен каза Лукас.
— Трябва мен да обвиняваш — обади се Фосет. — Аз ти натрапих това пътуване с яхтата, преди хората ти да са напълно готови.
— Нямаме време за самообвинения — каза рязко Оутс. — Пред всекиго от нас стои тежка задача. Предлагам да се залавяме за работа.
— Кога ще се срещнем пак? — попита Симънс.
Оутс погледна часовника си.
— След четири часа — отвърна той. — В оперативния пункт на Белия дом.
— Ще предизвикаме съмнение, ако всички се появим в един и същи час — отбеляза Фосет.
— От сутерена на сградата на Министерството на финансите под улицата за Белия дом минава обществен подлез — поясни Лукас. — Някои от вас, господа, могат да влязат оттам, без да бъдат видени.
— Добра идея — каза Меткалф. — Ще стигнем до сградата на Финансовото министерство с правителствени коли без отличителни знаци, ще прекосим улицата през подлеза и ще вземем асансьора за оперативния пункт.
— Това решава въпроса — заключи Оутс и стана от мястото си. — Ако някой от вас е мечтал да се появи някога на сцената, ето му удобен случай. Но излишно е да ви казвам, че ако представлението се провали, със спускането на завесата можем да доведем до рухването на цялата държава.
14.
След режещия въздух на Аляска жегата и влагата на Южна Калифорния действаха като сауна. Пит се обади по телефона, после взе кола под наем от летището на Чарлстън. Пое на юг към града по главен път 52 и не след дълго отби по шосето, водещо към разпръснато застроената военноморска база. Зави надясно по Спруил авеню и след по-малко от два километра стигна до дълга тухлена постройка със стърчаща на покрива овехтяла, ръждясала табела с надпис: Завод за чугун и парни котли „Алхамбра“.
Той паркира колата и мина през висок железен сводест проход, от който висеше малка плочка с изписана година — 1861. Остана изненадан от приемната. Обзавеждането й беше ултрамодерно.
Навсякъде проблясваха хромови повърхности. Изпита чувството, че е стъпил върху снимка, изрязана от луксозно списание за архитектура.
Едно приятно младо същество вдигна поглед, помръдна устни в едва забележима усмивка и попита:
— Какво обичате, господине?
Пит се втренчи в пъстрите зелени очи и си представи момичето като бивша местна кралица на красотата.
— Обадих се от летището и уговорих среща с господин Хънли. Казвам се Пит.
Момичето веднага си спомни и увеличи усмивката си с не повече от милиметър.
— Да, той ви очаква. Моля, заповядайте оттук.
Тя го въведе в кабинет изцяло в кафяви тонове. Пит изведнъж се почувства като потопен в овесена каша. Закръглен, нисък мъж с усмихнато лице стана иззад огромното бюро във форма на бъбрек и протегна ръка.
— Господин Пит. Аз съм Чарли Хънли.