Мъжът им поднесе германска закуска — ракия като начало, тънко нарязана вестфалианска шунка, гарнирана с туршия, и ръжен хляб. Като допълнително блюдо беше направил доматени кнедли с пълнеж от сливи.
— Много е вкусно — каза Лорън. — Обичам да хапвам нещо по-различно от бекон с яйца.
— Аз съм пристрастен към немската кухня — засмя се Пърлмутър и потупа дебелия си корем. — Много по-съдържателна е от захарната френска храна, която не е нищо повече от екзотичен начин да се приготви боклук.
— Намери ли някаква информация за „Сан Марино“ и „Пайлъттаун“? — попита Пит, насочвайки разговора към въпроса, който занимаваше съзнанието му.
— Да, наистина намерих.
Пърлмутър отдалечи огромното си туловище от масата и след малко се върна с дебел прашен том за строените през Втората световна война кораби тип „Либърти“. Сложи си очила за четене и го отвори на отбелязаната страница.
— Така. „Сан Марино“ — спуснат на вода от корабостроителното обединение „Джорджия“ през юли, 1943 година. Номер на корпуса 2356, класифициран като товарен превозвач. Пътувал с конвои по Атлантическия океан до края на войната. Бил улучен от торпедо на подводница U-573. Стигнал до Ливърпул на собствен ход и там бил поправен. Продаден след войната на параходната компания „Бристол“ в Бристол, Англия. Продаден през 1956 година на параходната компания „Манкс“ в Ню Йорк, с панамска регистрация. Изчезнал с целия екипаж в северния район на Тихия океан през 1966 година.
— Значи това е краят му.
— Може би да, може би не — отвърна Пърлмутър. — Има послепис. Намерих сведения в друг справочник. Близо три години, след като било съобщено за изчезването му, един господин Родни Дюхърст, поръчител при морски застраховки в кантората на „Лойд“ в Сингапур, забелязал в пристанището закотвен кораб, който му се сторил смътно познат. Имало нещо необичайно в конструкцията на товарните стрели, което той бил виждал само на още един кораб от типа „Либърти“. Човекът успял да получи разрешение да се качи на борда и след кратко проучване надушил нещо нередно. За нещастие денят бил почивен и той загубил няколко часа, да събере пристанищните власти и да ги убеди да арестуват кораба в пристанището и да го задържат, докато се проведе разследване. Когато отишли на дока, от кораба нямало и следа, той вече плувал някъде в открито море. Проверка в митническите протоколи показала, че корабът бил „Бел Час“, с корейска регистрация, притежание на търговско дружество „Сосан“ в Инчхон, Корея. Следващото му местоназначение било Сиатъл. Дюхърст веднага телеграфирал на пристанищната полиция в Сиатъл, за да ги предупреди, но „Бел Час“ изобщо не се появил там.
— Защо го е заподозрял Дюхърст? — попита Пит.
— Бил проверил основно „Сан Марино“, преди да подпише застрахователната му полица и бил напълно сигурен, че той и „Бел Час“ са един и същ кораб.
— „Бел Час“ сигурно е влязъл в друго пристанище, така ли? — обади се Лорън.
Пърлмутър поклати глава.
— В продължение на две години той не е бил зарегистриран никъде и едва след това било съобщено, че е бракуван в Пусан, Корея. — Мъжът млъкна и погледна през масата към Пит. — Нещо от казаното дотук ще ти помогне ли?
Пит отпи нова глътка от ракията.
— Там е работата, че не знам. — Той разказа накратко за откриването на „Пайлъттаун“, но не спомена нищо за товара от невропаралитичен газ. Описа как е намерил серийния номер на корабния котел и е направил справка в Чарлстън.
— Значи най-сетне старият „Пайлъттаун“ е издирен — въздъхна с копнеж Пърлмутър. — Повече няма да скита по моретата.
— Да, но откриването му отвори нова кутия с червеи — каза Пит. — Защо е бил с котел, който според документите на производителя е бил монтиран на „Сан Марино“? Не схващам смисъла. Освен двата кораба да са били строени върху съседни хелинги и да са пуснати по едно и също време на вода. Вероятно инспекторът на строителния обект се е объркал. Просто е записал погрешно корпуса, в който е поставен котелът.
— Не ми се ще да ти развалям лошото настроение — рече Пърлмутър, — но струва ми се, че грешиш.
— Защо, няма ли връзка между двата кораба?
Пърлмутър погледна над очилата си Пит с любопитство.
— Има, но не такава, каквато мислиш. — Той отново сведе поглед към книгата и зачете на глас. — „Корабът «Барт Пулвър» от типа «Либърти», преименуван по-късно на «Ростина» и на «Пайлъттаун», е бил пуснат на вода от металургичния завод «Астория» в Портланд, Орегон, през ноември 1943-та…“