— Ами другите?
— Изглежда и за тях са осигурили дубльори.
Мин Корио отпи глътка чай.
— Странно ми е някак, че трябва да зависим от държавния секретар Оутс и от кабинета на президента, които да ни осигурят успешна маскировка, докато Луговой бъде готов.
— За тях това е единственият отворен път — рече Ли Тонг. — Те няма да посмеят да направят никакво изявление, преди да разберат какво е станало с президента.
Мин Корио се загледа в листенцата от чая на дъното на чашата си.
— И все пак не мога да не си мисля, че май хванахме прекалено голям улов.
Ли Тонг кимна, схващайки смисъла на думите й.
— Разбирам, онуми. Но конгресмените се явяват просто като риби, попаднали случайно в същата мрежа.
— Но не и Марголин. На теб ти хрумна да го подведеш да отиде на яхтата.
— Вярно, направих го само защото Алексей Луговой подчерта, че от петнайсетте му опита единайсет са се оказали успешни. Съотношение, не напълно задоволително. Затова, ако се провали с президента, той ще има резервно опитно свинче, за да стигне до успешен резултат.
— Искаш да кажеш три опитни свинчета.
— Ако включваш Ларимър и Моран сред поредните приемници, да.
— Ами я си представи, че Луговой успее и с четиримата — каза Мин Корио.
— Още по-добре — отвърна Ли Тонг. — Нашето влияние ще се разпростре повече от първоначалните ни смели надежди. Само че понякога се питам, онуми, дали материалната изгода си струва риска да бъдем хвърлени в затвора, или да си загубим бизнеса.
— Не забравяй, синко, че по време на войната американците убиха съпруга ми, баща ти и двамата му братя.
— Отмъщението води до слаба хазартна игра.
— Още по-съществено основание да пазим интересите си и да бъдем нащрек за двуличието от страна на руснаците. Президентът Антонов ще направи всичко по възможностите му, за да не ни плати каквото ни се полага.
— Ако имат глупостта да ни измамят на този решаващ етап, ще изгубят целия проект.
— Те не разсъждават така — сериозно отвърна Мин Корио. — Комунистическото съзнание се развива върху недоверието. Почтеността е извън техните схващания. Те са научени да се движат по заобиколния път. И това, синко, е ахилесовата им пета.
— Как смяташ да постъпим?
— Ще продължим да играем ролята на честен, но наивен техен партньор. — Тя млъкна замислена.
— А когато проектът на Луговой бъде изпълнен докрай? — продължи Ли Тонг.
Мин Корио вдигна поглед и по старческото й лице се разля лукава усмивка, в очите й заблестяха коварни пламъчета.
— Тогава ще дръпнем чергата под краката им.
20.
Ръчните часовници и всички отличителни вещи бяха свалени от руснаците, когато хората на Бугейнвилови ги прехвърлиха насред реката от ферибота от Статън Айланд на друг плавателен съд. Очите им бяха вързани, а на ушите имаха стереослушалки, в които звучеше успокояваща камерна музика. Минути по-късно те бяха във въздуха, издигнати от тъмните пристанищни води с реактивен хидроплан.
Полетът им се стори дълъг и изморителен и накрая приключи с гладко приводняване върху повърхност на езеро, както прецени Луговой. След двайсетминутно пътуване загубилите ориентация руснаци бяха поведени по метална пътека и вкарани в асансьор. Едва когато излязоха от асансьора и тръгнаха по застлан с килим коридор към спалните им помещения, превръзките на очите и слушалките им бяха свалени.
Луговой бе дълбоко поразен от техническото оборудване, доставено от Бугейнвилови. Електронните и лабораторни съоръжения надминаваха всички подобни апаратури, които бе виждал в Съветския съюз. Всеки детайл от няколкостотинте видове уреди беше налице и монтиран. Не бе пропуснато и нищо от битовите условия на екипа му. Всички бяха разпределени в отделни жилищни помещения със самостоятелни бани, а в края на главния коридор се простираше елегантна зала за хранене, която се обслужваше от превъзходен корейски главен готвач и двама сервитьори.
Обзавеждането, включващо кухненски фризери и готварски печки, канцеларската техника и пункта за обработка на данни бяха в цветове, подбрани с вкус, за да съответстват на студено сините и зелени тонове на стените и килимите. Във формата и изпълнението на всеки отделен предмет имаше нещо екзотично, каквото беше и цялостното въздействие.
И все пак това изолирано обкръжение представляваше луксозен затвор. На хората на Луговой не им бе разрешено да влизат и излизат от него. Вратите на асансьора бяха винаги затворени, а отвън нямаше нито един бутон за управлението му. Той провери всички помещения, но не откри никъде прозорец или видимо очертание на врата или друг изход. Отвън не долиташе никакъв звук.