Проверката му бе прекъсната от пристигането на субектите. И четиримата бяха в полусъзнание вследствие на успокоителните средства и пълно неведение за обкръжението им. Приготвиха ги и ги настаниха в отделни кабини, наречени „пашкули“. По вътрешната облицовка не се виждаше никакъв ръб, ъглите бяха заоблени, нямаше нищо, което да задържи погледа. Отражението на скрита лампа хвърляше слаба светлина, която придаваше на пашкула равен сив цвят. Специално изградените стени предпазваха от всякакви звуци и електрически проводници, които можеха да внесат смущения в мозъчната дейност или да я повишат.
Луговой заедно с двама от асистентите си застана пред един пулт и огледа редицата от цветни видеомонитори, които изобразяваха легналите в пашкулите субекти. Трима от тях продължаваха да са в състояние на транс и забрава. Единият обаче беше на път да дойде в съзнание, уязвим към внушения и душевно неориентиран. Инжектираха му опиати, които действаха на контрола на мускулите и напълно парализираха всяко движение на тялото. На главата му бе нахлузено пластмасово кепе.
На Луговой все още му беше трудно да поеме властта, която получи. Вътрешно трепереше при мисълта, че се впуска в един от най-значимите експерименти на века. Онова, което правеше, през идните дни щеше да повлияе коренно на света, както повлия и разработването на ядрената енергия.
— Доктор Луговой?
Вглъбеността на Луговой бе прекъсната от непознат глас. Той се обърна и с изненада видя нисък, набит мъж с груби славянски черти и разчорлена черна коса, който като че ли бе влязъл през стената.
— Кой сте вие? — стреснат попита Луговой.
Непознатият заговори много тихо, сякаш се стараеше да не бъде чут.
— Суворов, Пол Суворов, външно контраразузнаване.
— Боже мой! — пребледня Луговой. — Вие сте от КГБ? Как попаднахте тук?
— Чист късмет — отвърна саркастично Суворов. — На моята секция по безопасността се падна задачата да ви държи под наблюдение от деня, в който стъпихте в Ню Йорк. След подозрителното ви посещение в кантората на Морски линии „Бугейнвил“ аз лично поех задачата. Бях на ферибота, когато с вас се свързаха хората, които ви доведоха тук. Благодарение на тъмнината се смесих безпрепятствено с вашия екип и се включих в пътуването за където и да е то. Откакто пристигнахме, не съм мърдал от стаята си.
— Имате ли представа къде сте си напъхал носа? — попита го Луговой с пламнало от гняв лице.
— Не още — отвърна невъзмутим Суворов, — но мой дълг е да разбера.
— Тази операция е по нареждане от най-високо ниво. Тя няма нищо общо с КГБ.
— Това ще преценя аз…
— Ще преценявате на майната си, в сибирския студ — процеди през зъби Луговой, — ако се намесите в работата ми тук.
Суворов изглеждаше леко развеселен от раздразнителния тон на Луговой. После започна бавно да съзнава, че вероятно е превишил властта си.
— Може би ще мога да ви помогна.
— Как?
— Ако ви потрябват моите по-специални умения.
— Не ползвам услугите на убиец.
— Мислех предимно за бягство.
— Нямам причина за бягство.
Досадата на Суворов ставаше все по-явна.
— Трябва да влезете в положението ми.
Сега Луговой взе надмощие.
— Умът ми е зает с много по-важни неща от бюрократичното ви вмешателство.
— Като какви например? — Суворов обхвана с жест на ръката стаята. — Какво всъщност става тук?
Луговой го изгледа продължително, преди да отстъпи пред суетата.
— Проект за интервенция в съзнанието.
Суворов повдигна вежди.
— Интервенция в съзнанието ли?
— Или контрол на мозъка, ако щете.
Суворов се обърна с лице към видеомониторите и кимна към изображението.
— Затова ли е онова кепе?
— На главата на субекта ли?
— Същото.
— То представлява модул с микроелектронна интегрална схема, съдържаща сто и десет проби, която измерва вътрешните функции на тялото, от общия пулс до хормоналните секрети. Освен това улавя данните, протичащи през мозъка на субекта, и ги предава на компютрите в тази стая. После разговорът на мозъка, тъй да се каже, се превежда на разбираем език.