— Не виждам никакви електродни изводи.
— Те са в миналото — отвърна Луговой. — Всичко, което искаме да запишем, може да се телеизмерва през атмосферата. Вече не разчитаме на излишните купища от жици и изводи.
— Значи можете да узнаете какво мисли той, така ли? — попита изумен Суворов.
Луговой кимна.
— Мозъкът говори свой собствен език и онова, което казва, разкрива вътрешните мисли на притежателя му. Мозъкът говори неспирно ден и нощ и ни дава възможност да проучим внимателно работещото съзнание, да разберем как и защо мисли човек. Впечатленията са подсъзнателни и толкова светкавични, че само компютър, проектиран да работи в пикосекунди, може да ги запамети и разшифрира.
— Не знаех, че науката за изследване на мозъка е стигнала до такова високо равнище.
— След като уловим ритмите на мозъка и съставим диаграмата им — продължи Луговой, — можем да предвидим намеренията и физическите му движения. Ще знаем кога субектът е на път да каже или извърши нещо погрешно. И най-важното, можем да се намесим навреме, за да го възпрем. За по-малко от едно мигване компютърът е в състояние да изтрие погрешното му намерение и да пренареди мислите му.
Суворов го погледна със страхопочитание.
— Един религиозен капиталист би ви обвинил в груба намеса в човешката душа.
— Както вие, така и аз съм предан член на комунистическата партия, другарю Суворов. Не вярвам в спасението на душата. В този случай обаче не можем да допуснем драстичен прелом. Основните мисловни процеси на субекта няма да бъдат нарушени. Няма да има промяна в словесния израз или в обноските му.
— Един вид контролирано промиване на мозъка.
— Да, но не и грубо промиване на мозъка — възрази с възмущение Луговой. — Съвършенството ни далеч надминава всичко, изобретено от китайците. Те все още вярват, че за да се превъзпита даден субект, трябва да се разруши егото му. Опитите им с опиати и хипнози не се увенчаха с особен успех. Хипнозата е прекалено неопределено, прекалено непостоянно състояние, за да има трайна стойност. А опиатите пък се оказаха опасни, защото понякога предизвикват неочаквани промени в индивидуалността и поведението. Когато приключа с този субект тук, той отново ще се върне в действителността и към личния си начин на живот, сякаш никога не е бил откъсван от тях. Единственото, което възнамерявам да правя, е да променя политическите му възгледи.
— Кой е въпросният субект?
— Нима не знаете? Не го ли разпознахте?
Суворов погледна видеоиндикатора. Очите му постепенно се разшириха и той пристъпи с две крачки по-близо до екрана, лицето му се изопна, устните му се размърдаха механически.
— Президентът? — Гласът му спадна до шепот, изпълнен с неверие. — Ама това наистина ли е президентът на Съединените щати?
— Да, от плът и кръв.
— Но как… къде?…
— Подарък от нашите домакини — отвърна неопределено Луговой.
— Ще се явят ли странични ефекти? — попита Суворов с лека подигравка.
— Никакви.
— А ще му остане ли някакъв спомен?
— Само това, че е отишъл да си легне — дотолкова ще помни, когато се събуди след десет дни.
— Значи вие наистина можете да извършите такъв опит? — попита Суворов с настоятелността на човек от служба за сигурност.
— Да — отвърна Луговой и в очите му проблесна увереност. — Дори много повече.
21.
Буйно пляскане с криле наруши спокойствието на ранното утро, когато два фазана литнаха към небето. Съветският президент Георги Антонов притисна двуцевната комбинирана пушка „Пурди“ в рамото си и натисна двата спусъка в бърза последователност. Изстрелите проехтяха в мъгливо влажната гора. Една от птиците изведнъж спря полета си и падна на земята.
Владимир Полевой, оглавяващият Комитета за държавна сигурност, изчака миг, за да се увери, че Антонов е пропуснал втория фазан и с един изстрел повали и втората птица.
Антонов изгледа директора на КГБ с твърд поглед.
— Пак ли искаш да засенчиш шефа си, Владимир?
Полевой отгатна правилно престореното недоволство на Антонов.
— Вашият изстрел беше неточен, другарю президент, за разлика от моя.