— Сега разговарят с президента Л’Етранж. Това е всичко, което можем да уловим.
— Добре, давай да пускаме кепенците и да занесем записите в Париж, че в шест часа имам среща.
22.
Бяха минали два часа, откакто слънцето се бе показало над източните покрайнини на града, когато Сандекър мина през един от задните входове на националното летище на Вашингтон. Спря колата до безлюден на вид хангар, разположен в обрасла с бурени част от полето и съвсем отдалечен от експлоатационната площ на въздушните линии. Тръгна към прогнила от времето дървена врата, чиято боя отдавна бе излющена, и натисна бутон на звънец встрани от голям ръждясал катинар. Само след секунди вратата се отвори безшумно.
Пещерообразната вътрешност беше боядисана в лъскаво бяло, което ярко отразяваше слънчевите лъчи, струящи през таванските прозорци на заобления покрив и оприличаваше помещението на музей на транспортни средства. Върху лъснатия циментов под в четири прави редици бяха наредени антични и класически автомобили. Повечето блестяха с онази елегантност, каквато са имали в деня, в който производителят на купета им е направил последното доизкусуряване. Останалите бяха в различен стадий на реставрация. Сандекър се помота около един ролс-ройс „Силвър Гост“ от 1921 година, с купе произведено от „Парк-Уорд“ и около един масивен червен изота-фраскини, 1925, с форма на торпедо, произведен от „Сала“.
Двете „украси“ сред тези редици бяха стар тримоторен самолет „Форд“, познат сред любителите на авиацията като „тенекиената гъска“, и железопътен вагон „Пулман“ от началото на двайсетия век, върху двете стоманени страни на който със златни букви пяха изписани думите: „Манхатън лимитид“.
Сандекър се изкачи по спиралообразна желязна стълба и влезе в ограден със стъкло апартамент, заемащ част от горното ниво на хангара. Морски антики украсяваха всекидневната. Едната стена беше изпълнена с лавици, отрупани с изящно изработени модели на летателни апарати в стъклени витрини.
Пит стоеше пред готварската печка и изучаваше странна на вид смес в един тиган. Облеклото му се състоеше от туристически шорти в цвят каки, опърпани гуменки и фланелка с къси ръкави и надпис върху предната й част: „Да извадим Лузитания“.
— Идвате тъкмо навреме за закуска, адмирале.
— Какво си забъркал тук? — попита Сандекър, надничайки с подозрение в тигана.
— Нищо особено. Пикантен мексикански омлет.
— Аз ще се задоволя с една чаша кафе и половин грейпфрут.
Пит го покани да седне до кухненската маса и наля кафе.
Сандекър се намръщи и размаха вестник.
— Изпълнил си цялата втора страница.
— Надявам се и в другите вестници да е така.
— Какво мислиш, че ще докажеш с това? — попита Сандекър. — Даваш пресконференция, за да оповестиш, че си намерил „Сан Марино“, което не е вярно, и „Пайлъттаун“, което трябва да се пази в строга тайна. Да не би да ти се е стопило сивото вещество?
Пит не отговори, преди да преглътне залъка от омлета си.
— Изобщо не съм споменал за нервнопаралитичното вещество.
— За щастие военните го заровиха тихомълком вчера.
— Нищо страшно не е станало. След като вече „Пайлъттаун“ е опразнен, той представлява само един ръждясал корабокруширал съд.
— Президентът няма да го погледне от този ъгъл. Добре че е в Ню Мексико, иначе сега двамата с теб щяхме да си надигаме задниците от някой килим в Белия дом.
Сандекър бе прекъснат от позвъняване. Пит стана от масата и натисна едно копче върху малко табло.
— На вратата ли се звъни? — поинтересува се Сандекър.
Пит кимна.
— Ама това е грейпфрут от Флорида — измърмори Сандекър, докато изплюваше една семка.
— Е, какво?
— Предпочитам тексаските.
— Ще го имам предвид — усмихна се Пит.
— Да се върнем към шантавата ти история — продължи Сандекър, изстисквайки с лъжичката последните капки сок от плода. — Искам да знам с каква цел си го направил.
Пит му разказа.
— Защо не оставиш Министерството на правосъдието да се занимава със случая, нали затова им плащат.
Пит го погледна с твърд поглед и заклати заплашително вилицата си.
— Защото хората от това министерство никога няма да бъдат пратени да разследват. Правителството не е склонно да признае, че триста души са станали жертва на откраднато нервнопаралитично вещество, за което се предполага, че не съществува. Съдебните процеси и вредното разгласяване ще се точат с години. Те искат да замажат нещата така, че да потънат в забрава. Изригването на вулкана Огъстин им дойде тъкмо навреме. Днес следобед секретарят на пресцентъра към президентството ще изнесе лъжлива информация, в която ще припише причината за жертвите на серния двуокис.