Сандекър го погледна навъсен, после попита:
— Кой ти каза?
— Аз — долетя женски глас от вратата.
По лицето на Лорън грееше обезоръжаваща усмивка. Явно беше излязла да тича за здраве, защото носеше червени сатенени шорти, подходящо към тях късо горнище и лента на главата. Изглеждаше запотена от влагата на Вирджиния и леко запъхтяна. Извади втъкнатата в талията й малка хавлиена кърпа и започна да суши косата си.
Пит представи гостите си един на друг.
— Адмирал Джеймс Сандекър, Лорън Смит, член на Конгреса.
— Седели сме един срещу друг на конференциите на Морския комитет — каза Лорън, протягайки ръка.
На Сандекър не му трябваше да притежава ясновидство, за да отгатне връзката на Пит с Лорън.
— Сега разбирам защо винаги сте гледали благосклонно на предложенията ми за бюджета на НЮМА.
Ако Лорън бе почувствала известно смущение, не го показа.
— Дърк въздействаше убедително върху членовете на Конгреса — каза тя мило.
— Искаш ли кафе? — попита я Пит.
— Не, благодаря. Много съм жадна. — Тя отиде до хладилника и си наля чаша суроватка.
— Значи знаете какво ще е съобщението на секретаря на пресцентъра Томпсън, така ли? — подтикна я към темата Сандекър.
— Да — кимна Лорън. — Моят помощник за връзки с пресата и съпругата му са много близки със Сони Томпсън. Снощи вечеряли заедно. Томпсън споменал, че Белият дом ще погребе трагедията в Аляска, нищо повече. Не е добавил никакви подробности.
Сандекър се обърна към Пит.
— Ако настояваш за тази вендета, ще настъпиш много пръсти.
— Няма да се откажа — заяви сериозно Пит.
— А вие, госпожо Смит? — погледна към Лорън адмиралът.
— Лорън.
— Лорън — съгласи се той. — Мога ли да ви попитам какъв е вашият интерес в тази работа?
Жената се поколеба за миг, преди да отговори:
— Хайде да го наречем конгресно любопитство към евентуален правителствен скандал.
— Не си ли й казал за истинската цел, която стои зад твоята риболовна експедиция край Аляска? — попита Пит адмиралът.
— Не.
— Мисля, че трябва да й кажеш.
— Имам ли официалното ви разрешение?
Сандекър кимна и добави:
— Един приятел в Конгреса ще ни бъде от полза, преди да приключиш преследването си.
— А вие, адмирале, къде заставате? — запита Пит.
Сандекър загледа настоятелно Пит през масата, изучавайки всяка черта на грубоватото му лице, сякаш го виждаше за първи път и се питаше що за човек е този, който прекрачва далеч отвъд нормалните граници, без да гони лична изгода. Прочете по лицето му само свирепа решителност. Израз, който бе виждал стотици пъти през годините, откакто го познаваше.
— Ще те поддържам, докато президентът нареди да ти надупчат задника — каза той накрая. — После те пускам да се оправяш сам.
Пит потисна доловима въздишка на облекчение. Всичко се нареждаше добре. Дори повече от добре.
Мин Корио погледна вестника върху писалището си.
— Как разбираш това?
Ли Тонг се наведе над рамото й и зачете на глас встъпителните изречения на журналистическия материал.
— „Вчера Дърк Пит, директорът на отдела за специални проекти към НЮМА съобщи, че са били намерени изчезналите преди повече от двайсет години два кораба. «Сан Марино» и «Пайлъттаун». Двата плавателни съда от типа «Либърти», строени през Втората световна война, са били открити на дъното на северната част на Тихия океан, край Аляска.“
— Блъф! — отсече Мин Корио. — Някой във Вашингтон, вероятно от Министерството на правосъдието, си е нямал друга работа и го е пуснал за проучване на общественото мнение. Те са там на риболовна експедиция, нищо повече.
— Мисля, че си наполовина права, онуми — каза замислен Ли Тонг. — Подозирам, че докато от НЮМА са търсили източника за жертвите във водите на Аляска, са се натъкнали на кораба с отровното вещество.