Йегър имаше плаващо работно време — понякога идваше с изгрева на слънцето и работеше непрекъснато до следващата зора. Рядко се появяваше на събрания на отдела, но Сандекър не му държеше сметка, защото по-работлив от него нямаше и защото Йегър притежаваше необичайната способност да разкрива програми със засекретен достъп до голям брой компютърни мрежи в целия свят.
Винаги ходеше с яке и джинси „Ливайс“ и носеше дългата си руса коса вързана на опашка. Рошавата брада и проницателният поглед му придаваха вид на пустинен златотърсач, вперил взор над следващия хълм към Елдорадо.
Той седеше пред компютърния терминал, заврян в далечния ъгъл на електронния лабиринт на НЮМА. До него бе застанал Пит и наблюдаваше с интерес зеления блоков шрифт върху екрана.
— Това е, което можем да извлечем от цялостната система от запаметяващи устройства на морската администрация.
— Няма нищо ново — потвърди Пит.
— Какво следва?
— Можеш ли да се добереш до документацията на щаба на бреговата охрана?
Йегър му се усмихна ехидно.
— Може ли рибата да плува?!
Той разлисти един дебел бележник с черни корици, намери каквото му трябваше и набра номера по телефона с бутони, свързан с модемна линия. Компютърната система на бреговата охрана отговори и прие кода на Йегър за достъп — на екрана се изписаха със зелен блоков шрифт думите: „моля, предайте съобщението си“.
Йегър погледна очаквателно Пит.
— Поискай сведения за името „Пайлъттаун“ — нареди Пит.
Йегър кимна и вкара запитването в терминала. Отговорът се появи светкавично и Пит го проучи обстойно, като си записваше всички сделки на плавателния съд от построяването му, кой го е притежавал, докато е бил документиран плавателен съд, плаващ под американско знаме и всичките му наложени ипотеки. Проучването по-нататък беше излишно. „Пайлъттаун“ бил продаден на чужда страна, в случая завод за фосфати „Касандра“, Атина, Гърция.
— Нещо обнадеждаващо? — попита Йегър.
— Поредната суха яма — измърмори Пит.
— Да опитаме в лондонския „Лойд“? Те ще го имат в регистъра си.
— Добре, пробвай.
Йегър излезе от системата на бреговата охрана, направи отново справка в бележника си и подаде на терминала направление към компютърната група на голямата морска застрахователна компания. Данните заизлизаха със скорост 400 думи в секунда. Този път историята на „Пайлъттаун“ съдържаше повече подробности. И все пак малко от тях се оказаха полезни. Изведнъж вниманието на Пит бе привлечено от текст в най-долния край на екрана.
— Май че стигнахме до нещо.
— Според мен всичко се повтаря — каза Йегър.
— Прочети реда след „търговско дружество Сосан“.
— Където са изброени посредниците ли? Е, какво? Те и преди се появиха.
— Собственици, а не посредници. Има разлика.
— И какво доказва това?
Пит се изправи, очите му добиха замислен израз.
— Причината, поради която собствениците регистрират плавателния си съд, посочвайки така наречената „удобна страна“, им спестява скъпоструващи лицензи, данъци и ограничаващи дейността им наредби. Другата причина е, че по този начин следите за всякакви проверки им се губят. Затова те се прикриват зад фиктивна фирма и обявяват адреса на главната й квартира с номер на пощенска кутия, в този случай Инчхон, Корея. Значи, ако договарят с посредник да им осигури екипаж и превозването на товара, следва да му бъдат преведени пари. Налага се използването на банкови инструменти. А банката съхранява протоколи.
— Добре де, да речем, че аз съм търговска централа. Защо ще оставям моята параходна линия да бъде експлоатирана от някакво си несигурно второ лице, след като ще оставям явни следи, водещи към някоя банка? Не виждам каква е изгодата.
— Измама заради застраховката — отвърна Пит. — Посредникът върши мръсната работа, а собствениците прибират парите. Вземи например случая с гръцкия танкер преди няколко години. Един трамп без определен рейс на име „Трикери“. Тръгва от Сурабая, Индонезия, претъпкан с цистерни с петрол. Когато пристига в Кейптаун, Южна Африка, той се промъква до един петролопровод недалеч от брега и му подава само няколко хиляди литра. Седмица по-късно изчезва загадъчно някъде край Западна Африка. Предявява се иск за изплащане на застраховката на кораба и на целия му товар с петрол. Следователите са стопроцентово сигурни, че потъването е предизвикано умишлено, но не могат да го докажат. Посредникът на „Трикери“ обрал калая и тихомълком излязъл от бизнеса. Регистрираните притежатели на кораба получили застраховката и отклонили сумата през лабиринта на съдружието към властта на върха.