— Това често ли се случва?
— По-често, отколкото научава човек — отвърна Пит.
— Искаш ли да се разровим в банковата сметка на търговското дружество „Сосан“?
Пит беше достатъчно благоразумен да не пита Йегър дали може да го направи, затова отговори само с „да“.
Йегър излезе от компютърната мрежа на „Лойд“, стана и отиде до един класьор. Върна се с огромна счетоводна книга.
— Това са банковите защитни системи — каза той, без да влиза в подробности.
Йегър се залови за работа и след две минути бе насочен към банка на дружеството „Сосан“.
— Успях! — възкликна той. — Незнайна банка в Инчхон, клон на голяма банка със седалище в Сеул. Сметката е била закрита преди шест години.
— Отчетите все още ли са във файла?
Без да отговори, Йегър чукна няколко клавиша на терминала, после се облегна назад, скръсти ръце и загледа екрана. Появиха се данните с номера на банковата сметка и със запитване за кои месеци са исканите отчети. Той погледна въпросително Пит.
— От март до септември 1976 година — упъти го Пит.
Компютърната система на корейската банка изпълни командата.
— Много странно — каза Йегър, докато систематизираше данните. — За седем години са изповядали само дванайсет сделки. Сигурно това дружество „Сосан“ си е разчиствало сметките по ведомост и режийните в брой.
— Откъде идват първоначалните вноски? — поинтересува се Пит.
— Излиза, че е някоя банка в Берн, Швейцария.
— Направихме крачка напред.
— Да, но оттук почва трудното — призна Йегър. — Защитните системи на швейцарските банки са по-сложни. И ако тази параходна компания е толкова потайна, както изглежда, тя вероятно жонглира с банковите си сметки като във водевил.
— Ще ида да взема кафе, докато почнеш да ровичкаш.
Йегър го погледна замислен.
— Никога няма да се откажеш, нали?
— Не.
Йегър остана изненадан от внезапната студенина в гласа на Пит. Сви рамене и додаде:
— Добре, приятел, но да знаеш, че не ни предстои лека работа. Може да ни отиде цялата нощ и накрая — дръжки. Ще се наложи да пробвам различни цифрови комбинации, докато улуча кодовете.
— Имаш ли нещо по-интересно да правиш?
— Не, но щом отиваш за кафе, ще ти бъда благодарен, ако изнамериш и малко понички.
Връзката с банката в Берн, Швейцария, се оказа обезсърчително търсене. Всяка следа на търговската централа на дружеството „Сосан“ свършваше дотам. Попаднаха наслуки на шест други швейцарски банки, с надеждата да им се усмихне щастието — също като търсач на съкровища, който намира морската карта с потънал кораб, която е търсил, скрита в погрешно обозначено чекмедже в архива. Но не се натъкнаха на нищо съществено. Търсейки пипнешком между банковите сметки на всички банки в Европа, стигнаха до пълно объркване. Такива имаше над шест хиляди.
— Положението ми се струва отчайващо — заяви Йегър след петчасово взиране в екрана.
— Наистина — призна Пит.
— Да продължавам ли да набивам клавишите?
— Ако нямаш нищо против.
Йегър вдигна ръце и се протегна.
— Така се отдавам на своите удоволствия. А ти май се скапа. Защо не идеш да поспиш малко? Ако се натъкна на нещо, ще ти дрънна един телефон.
Пит с облекчение остави Йегър в главната квартира на НЮМА и подкара колата си към летището. Спря талбот-лагото пред вратата на хангара, измъкна малък предавател от джоба на сакото си и натисна предварително зададения код. Алармените системи се изключиха в последователен ред и масивната врата се издигна на височина два метра. Той паркира колата и повтори процедурата в обратен ред. Изкачи се уморено по стълбите, влезе във всекидневната и запали лампите.
На любимия му стол за четене седеше мъж, кръстосал ръце върху куфарчето в скута си. По лицето му бе изписано спокойствие, почти застинало, с едва забележима усмивка на безразличие. Носеше старомодна мека шапка, а сакото му, шито по поръчка така, че да прикрива смъртоносна издутина, беше разкопчано точно толкова, колкото да се вижда прикладът на 45-калибрен автоматичен пистолет.