— И моят списък може да се окаже фалшив.
— В такъв случай ще трябва да се доверим един на друг — отбеляза Пит с отпусната усмивка.
— Ами как не! — измърмори Касио. — И двамата нямаме друг избор.
Той извади един лист от папката и го подаде на Пит, който на свой ред продиктува на Йегър имената на банките.
— Сега какво? — попита Касио.
— Сега ще ви кажа какво се е случило със „Сан Марино“. А до утре сутринта може би ще мога да ви кажа и кой е убил дъщеря ви.
25.
Петнайсет минути след изгрев-слънце фотоелектрическите регулатори на всички улични лампи на Вашингтон прекъсваха веригите си. Една по една, на интервали от не повече от няколко секунди, жълтите и червени лъчи на натриевите лампи с високо налягане избледняваха и угасваха, изчаквайки да се изнижат часовете на деня, когато петнайсет минути преди залез-слънце чувствителните спрямо светлината регулатори щяха отново да им вдъхнат живот.
Сам Емет крачеше забързан под мъждукащото осветление на подлеза и чуваше вибрациите на ранното улично движение отгоре. Нямаше ескорт от морската пехота или от тайната полиция. Пристигна сам като останалите. Единственият човек, когото срещна, след като остави колата си под сградата на Финансовото министерство, беше дежурният от охраната на Белия дом на портала на сутерена. В началото на коридора, водещ към оперативната стая, Емет бе посрещнат от Алън Мърсиър.
— Ти си последният — уведоми го Мърсиър.
Емет погледна часовника си — беше пристигнал пет минути по-рано.
— Всички ли дойдоха? — попита той.
— Да, освен Симънс, който е в Египет, и Лукас, който замина за Принстън да изнесе лекцията вместо теб.
Когато го видя да влиза, Оутс му направи знак да седне на стола до него. Дан Фосет, генерал Меткалф, шефът на ЦРУ Мартин Броган и Мърсиър насядаха около заседателната маса.
— Извинете ме, че изтеглих определената среща с четири часа по-рано — започна Оутс, — но Сам ме уведоми, че тяхното разследване е разкрило как е станало отвличането. — Без повече пояснения той кимна към директора на ФБР.
Емет раздаде на всички по една папка, после отиде до черната дъска и взе парче тебешир. Бързо и в точен мащаб начерта реката, имението край Маунт Върнън и вързаната за дока президентска яхта. После попълни детайлите и обозначи съответните райони. Завършената скица беше съвсем достоверна, което издаваше талант за съставяне на архитектурен проект.
Доволен, че всяко нещо от цялостната обстановка бе на мястото си, той се обърна към присъстващите.
— Ще проследим събитията по хронологичен ред — заговори той. — Започвам с кратко обобщение, а вие, господа, съгласувайте подробностите, залегнали в доклада. Някои от описанията, които ще направя, са изградени на факти и неопровержими доказателства, други са само догадки. Трябва да попълним колкото се може повече от останалите бели петна.
Емет започна да излага всеки етап, като изписваше часа в горния ляв ъгъл на дъската.
— 18:25 часа — „Игъл“ пристига в Маунт Върнън, където агентите от Тайните служби са разположили охранителната си мрежа и наблюдението започва. 20:15 — Президентът и гостите му сядат да вечерят. В същото време в офицерския стол започват да се хранят офицерите и екипажът. Единствените дежурни са главният готвач, един помощник и сервитьорът в залата за хранене. Този факт е важен, тъй като имаме предположението, че тъкмо по време на вечерята са били упоени президентът, гостите му и екипажът на яхтата.
— Упоени или отровени? — вметна Оутс, вдигайки поглед от доклада.
— Чак отровени, не — отвърна Емет. — Вероятно главният готвач или стюардът, обслужващ масата им, е сложил в храната им лек опиат, предразполагащ към постепенно унасяне в дрямка.
— Звучи приемливо — обади се Броган. — Явно не са искали да натръшкат трупове по палубите.
Емет замълча, за да събере мислите си.
— Агентът на Тайните служби, който е бил на пост на борда на яхтата в часовете преди полунощ, каза, че последни са си легнали президентът и вицепрезидентът. Час — 23:10.
— Необичайно рано за президента — отбеляза Дан Фосет. — Знам, че е рядкост за него да бъде в леглото си преди два след полунощ.
— 00:25 — от североизток се надига лека мъгла, последвана в 01:34 от гъста димна завеса, причинена от два излезли от употреба мъглообразувателя на Военноморските сили, скрити в храстите край реката на разстояние сто и шейсет метра от „Игъл“.