— Отговорът, господин министър, е, че няма подобно нещо.
— Тогава как е станало? — вдигна учуден вежди Оутс.
Емет забеляза, че по лицето на Меткалф се изписа самодоволство.
— Струва ми се, че генералът се оказа на прав път.
— Ще ми каже ли някой нещо конкретно? — обади се Фосет.
Емет пое дълбоко въздух и продължи:
— Яхтата, която агентите Блакаул и Макграт са намерили празна, не е същата яхта, която е закарала президента и гостите му до Маунт Върнън.
— Проклятие! — възкликна Мърсиър.
— Наистина, трудно е да се преглътне — отбеляза невярващ Оутс.
Емет взе отново тебешир и започна да чертае.
— Близо петнайсет минути след като мъглообразувателите са започнали да наслагват гъсти облаци над реката и над Маунт Върнън, групата похитители се включила на честотата на бреговата охрана и я направили негодна за връзка. Малко по-нагоре по реката санитарният влекач — освен ако точно тогава това не е било влекач, а яхта, наподобяваща до най-малката подробност на „Игъл“ — се е освободил от баржите, които после открихме, че са празни, и бавно е продължил надолу по течението. Естествено, радарът му вече е работил на различна честота от тази на бреговата охрана.
Емет начерта пътя на приближаващата се друга яхта.
— Когато плавателният съд е стигнал на петдесет метра от кея на Маунт Върнън и кърмата на „Игъл“, двигателите му са били изключени и той е продължил по течението, което го е движило със скорост един възел. Тогава похитителите…
— Любопитно ми е преди всичко как са се качили на борда? — прекъсна го Мърсиър.
Емет разпери безпомощно ръце.
— Това не знаем. Най-смелото ни предположение засега е, че са убили персонала в камбуза в по-ранните часове на деня и са заели местата им, използвайки фалшиви маркировки и униформи на бреговата охрана.
— Ако обичаш, продължавай с разкритията си — подкани го Оутс.
— Тогава похитителите на яхтата — повтори Емет — са отвързали котвените въжета на „Игъл“ и са я пуснали да се отдалечи безшумно от кея, за да освободи място за двойницата й. Поласки не е чул нищо от поста си на речния бряг, тъй като всеки странен звук е бил заглушаван от бръмченето на генераторите в машинното отделение. После, след като фалшивата яхта е била вързана за кея, екипажът й — вероятно не повече от двама души — е настигнал с малка гребна гумена лодка „Игъл“ и заедно с другите е избягал надолу по реката. Един обаче е останал, за да се представи за Брок. Когато Поласки е заговорил мнимия Брок, размяната на яхтите е била вече осъществена. При следващата смяна на постовете, самозванецът Брок се е измъкнал и се е присъединил към мъжете, които обслужвали димките. Всички заедно са се качили в кола и са отпрашили по главния път за Александрия. Установихме това по отпечатъците на стъпките им и по следите на автомобилните гуми.
Мъжете в стаята, с изключение на Емет, приковаха вниманието си към черната дъска, сякаш се опитваха да добият зрителна представа за похищението. Невероятният синхрон, лекотата, с която бе нарушена президентската сигурност, и гладкото протичане на цялата операция, поразиха всекиго от тях.
— Не мога да не се възхитя от подобно изпълнение — отбеляза генерал Меткалф. — Трябва да им е отнело доста време, за да обмислят действията си.
— Според нашата преценка, три години — каза Емет.
— Откъде ли са намерили същата яхта? — смънка под носа си Фосет.
— Следователският ми екип взе предвид и това. Те се разровиха в архивите и установиха, че производителят е построил „Игъл“ и втора яхта от същия тип на име „Саманта“ по едно и също време. Последният регистриран собственик на „Саманта“ е бил борсов посредник от Балтимор. Преди три години той я продал на някой си Дън — само толкова можа да ни каже за него. Сделката се осъществила чрез плащане в брой „под масата“, за да се избегне данъкът върху печалбата. Оттогава не видял повече нито Дън, нито яхтата. „Саманта“ изобщо не е била регистрирана и не е притежавала разрешително с името на новия й собственик. Яхтата и собственикът й изчезнали от поглед.
— Във всяко отношение ли е била точно като „Игъл“? — попита Броган.
— Истинско творение на измамата. Обзавеждането, преградните стени, боята и съоръженията са съвършено копие до най-малката подробност.
Фосет нервно потупваше с молив по масата, когато попита: