— Как разбрахте, че е друга яхта?
— Всеки път, когато човек влиза и излиза от дадено помещение, оставя частица от присъствието си там. Косъм, пърхот, мъх от дреха, пръстови отпечатъци — все неща, които могат да бъдат открити. Нашите лаборанти не се натъкнаха на ни най-малка следа, която да потвърди, че президентът и другите са били на борда.
Оутс се изправи на стола.
— Федералното бюро си е свършило работата великолепно, Сам. Всички ние сме ви много благодарни.
Емет само кимна и седна на мястото си.
— Размяната на яхтите ни предоставя нова гледна точка — продължи Оутс. — Колкото и злокобно да звучи, трябва да вземем под внимание вероятността всички да са убити.
— Трябва да намерим яхтата — вметна мрачно Мърсиър.
— Вече съм наредил да се извърши търсене по повърхността и от въздуха — отвърна му Емет.
— Така няма да я откриете — намеси се Меткалф. — Имаме си работа със страхотно находчиви хора. Те няма да я изоставят някъде, където може да бъде открита.
Ръката на Фосет увисна с молива във въздуха.
— Да не би да намеквате, че са я потопили?
— Не е изключено тъкмо това да е станало — отвърна Меткалф с израз на безпокойство в очите. — И ако е така, трябва да сме подготвени да намерим трупове.
Оутс облегна лакти на масата и потърка с ръце лицето си; искаше му се в този момент да е навсякъде другаде, само не и в тази стая.
— Налага се да посветим още хора в тайната ни — рече той накрая. — Най-подходящия човек, за когото се сещам, способен да организира подводно търсене, е Джим Сандекър, шефът на НЮМА.
— Съгласен съм — обади се Фосет. — Тия дни екипът му за специални проекти приключи успешно една доста опасна задача край бреговете на Аляска, където откри кораба, причинил широко разпространила се зараза.
— Ще го уведомиш ли, Сам? — обърна се Оутс към Емет.
— Оттук отивам право в кабинета му.
— Е, добре, мисля, че това е всичко засега — каза Оутс с глас, издаващ преумора. — Достатъчно или не, имаме някакво указание. Един бог знае какво ще последва, след като открием „Игъл“. — Той замълча и се загледа в черната дъска, после продължи: — Не завиждам на онзи, който пръв стъпи на яхтата.
26.
Всяка сутрин, включително събота и неделя, Сандекър тичаше за здраве и така изминаваше десетината километра разстояние от апартамента си на Уотъргейт до главната квартира на НЮМА.
Тъкмо излезе изпод душа в банята, съединена с кабинета му, и от високоговорителя над мивката се разнесе гласът на секретарката му.
— Господин адмирал, господин Емет е тук и иска да ви види.
В този момент Сандекър изсушаваше енергично косата си с кърпа и не беше сигурен, че е чул добре името.
— Сам Емет ли, от ФБР?
— Да, господине. Помоли да ви види незабавно. Било изключително спешно.
Сандекър забеляза в огледалото изненадата, изписана по лицето му. Почитаемият директор на ФБР нямаше навика да идва на крака в кабинета му в осем часа сутринта. Вашингтонската бюрокрация си имаше правила. Всеки — от президента надолу — ги спазваше. Непредизвестеното посещение на Емет можеше да означава единствено бедствено положение.
— Кажи му да влиза направо.
Той едва успя да навлече хавлиения си халат върху все още мокрото си тяло, когато в кабинета му нахлу Емет.
— Джим, имаме страхотен проблем — започна Емет, без да губи време да се ръкува преди това. Остави куфарчето си върху писалището на Сандекър, бързо го отвори и подаде на адмирала една папка. — Седни и прочети това, после ще говорим.
Сандекър не беше от хората, които можеха да бъдат пришпорвани и командвани, но той видя тревогата в очите на Емет и се подчини, без да възрази.
Адмиралът остана задълбочен в съдържанието на папката близо десет минути. Емет седеше от другата страна на бюрото и очакваше по лицето му да се изпише израз на изумление или гняв. Но нищо подобно нямаше. Лицето му беше неразгадаемо. Най-сетне Сандекър затвори папката и просто попита:
— Как мога да помогна?
— Като намериш „Игъл“.
— Мислиш, че са я потопили ли?
— Търсенията от въздуха и по водата не дадоха резултат.
— Добре, ще събера най-кадърните си хора за целта. — Сандекър посегна към интеркома, но Емет го възпря с ръка.
— Не е нужно да ти казвам каква бъркотия ще настъпи, ако това се разчуе.