— Никога не съм лъгал персонала си.
— Но в случая ще трябва да ги държиш в неведение.
Сандекър кимна и заговори в апарата.
— Силвия, свържи ме с Пит по телефона.
— Кой е този Пит? — попита Емет с делови тон.
— Моят директор по специални проекти. Той ще оглави търсенето.
— Ще му кажеш обаче само най-необходимото, нали? — Това прозвуча повече като заповед, отколкото като молба.
В очите на Сандекър проблесна жълта предупредителна светлина.
— Това аз ще преценя.
Емет понечи да допълни нещо, но гласът по интеркома го превари.
— Господин адмирал?
— Да, Силвия?
— Телефонът на господин Пит дава заето.
— Изчакай и пак набери — рязко й нареди Сандекър. — Нещо повече, обади се на телефонистката да прекъсне разговора му. Кажи й, че става дума за важна правителствена задача.
— Ще можеш ли да подготвиш операция в естествени мащаби до довечера? — попита го Емет.
Устните на адмирала се разтеглиха в завладяваща усмивка.
— Доколкото познавам Пит, екипът му ще е започнал да изследва дъното на река Потомак още предобед.
Пит разговаряше с Хирам Йегър, когато телефонистката се намеси. Той довърши набързо приказката си и набра номера на адмирала по частната му телефонна линия. Изслуша го в продължение на няколко минути без да отрони дума, после постави слушалката обратно на мястото й.
— Е? — попита го Касио очаквателно.
— Парите са били обменени, без изобщо да са влагани някъде — отвърна Пит, загледан с отчаян поглед в пода. — Това е всичко. Нищо повече. Няма никаква нишка, за която да се хванем.
По лицето на Касио премина разочарование. Оттук бе почнал и той. Изпусна дълга въздишка и погледна часовника си. Бе забелязал, че Пит е изразходил всичките си чувства.
— Оценявам помощта ви — рече Касио тихо, после затвори куфарчето си и се изправи. — Време е да тръгвам. Ако не се разтакавам, мога да хвана обратния самолет за Лос Анджелис.
— Съжалявам, че не можах да ви дам отговор.
Касио здраво стисна ръката на Пит.
— Човек не улучва всеки път сто процента. Виновниците за смъртта на дъщеря ми и на вашата позната са допуснали грешка. Все някъде, в даден момент, не са догледали някоя подробност. Радвам се, че сте на моя страна, господин Пит. Досега работех по случая съвсем сам.
Пит се трогна искрено.
— Аз ще продължа да ровя.
— Не мога да искам повече.
Касио кимна и заслиза по стълбите. Пит го проследи с поглед как бавно прекоси хангара — горд, закоравял възрастен човек, който се сражаваше със собствената си вятърна мелница.
27.
Президентът седеше изправен на тръбен стол с черна кожена тапицерия, тялото му бе здраво завързано с найлонови ремъци. Погледът му, разцентрован и празен, блуждаеше някъде в пространството. Върху гърдите и челото му бяха закрепени безжични датчици, които улавяха физическите характерни особености на осем различни функции на живот и ги предаваха на компютърна мрежа.
Работното помещение беше малко, не повече от девет квадратни метра, и претъпкано с електронна контролна апаратура. Луговой и екипът му от четирима хирурзи безшумно и с вещина се подготвяха за деликатната операция. Пол Суворов стоеше в единствения празен ъгъл с вид на човек, който не се чувства удобно, че е облечен със зелена стерилна престилка. Той наблюдаваше как една от помощничките на Луговой заби тънка игла в едната половина на врата на президента, после — в другата.
— Странно място за слагане на упойка — отбеляза Суворов.
— За проникването в мозъка ще използваме местна — поясни Луговой, без да сваля очи от силно увеличения рентгенов анализ върху видеоекрана. — Обаче малка доза амитал в сънните артерии докарва лявото и дясното полукълба на мозъка в сънливо състояние. Целта на процедурата е да се заличи всеки съзнателен спомен от операцията.
— Не трябваше ли да обръснете главата му? — попита Суворов, сочейки към косата на президента, която се подаваше от отвора на металната каска, обгръщаща черепа му.
— Ще трябва да се въздържим от обичайната хирургическа процедура — отвърна търпеливо Луговой. — По разбираеми причини не можем по никакъв начин да променяме външността му.
— Кой ще ръководи операцията?