— Помни какво ти казах за влизането в разбитата яхта.
— Ще се опитам да не се вторачвам много — отвърна равнодушно Пит.
Преди адмиралът да допълни нещо, Пит вече бе нагласил маската си върху очите и скочи заднешком в реката.
Водата се затвори над него и слънчевата светлина се размаза в зеленикаво оранжево петно. Течението избута тялото му и той трябваше да плува по диагонал на него, докато стигне буя. Протегна ръка, хвана въжето и погледна надолу. Някъде от деветдесет сантиметра нататък бялата найлонова плитка се губеше в матовия мрак.
Пит използва въжето като ориентир и опора и се спусна по него в дълбините на Потомак. Покрай покритото му с маска лице се плъзгаха малки влакънца от речната флора и частици утайка. Той включи подводното си фенерче, но слабият му лъч увеличи само с няколко сантиметра полето му на видимост. Той спря, за да раздвижи челюстта си и да изравни увеличаващото се налягане в ушните си канали.
Докато се гмуркаше към дъното, плътността на водата ставаше все по-осезаема. После изведнъж, сякаш бе минал през врата, температурата спадна с десет градуса и видимостта се разпростря почти до три метра. По-студеният пласт действаше като възглавница, притискаща се към топлото течение над него. Дъното се появи и Пит различи тъмното очертание на яхта от дясната си страна. Той се обърна и направи знак на Джордино, който му кимна в отговор.
Сякаш излизайки от мъгла, „Игъл“ постепенно доби форма. Тя приличаше на безжизнено животно, самотно в призрачната тишина и водния сумрак.
Пит заплува покрай едната страна на корпуса, Джордино заобиколи от другата. Яхтата стоеше напълно изправена, без никакъв наклон. Като се изключеше тънкият пласт от водорасли, полепнали по бялата й боя, тя изглеждаше запазена както в деня, когато е била на повърхността.
Двамата водолази се срещнаха при кърмата и Пит написа върху дъската си за съобщения: „Има ли повреди?“.
Джордино му отвърна също писмено: „Никакви“.
После те бавно доплуваха до палубите, подминаха тъмните прозорци на каютите и се качиха на мостика. Нищо не подсказваше за смърт или трагедия. Водолазите насочиха фенерчетата си през прозорците на мостика към черната вътрешност, но не видяха нищо, освен потискаща празнота. Пит забеляза, че на телеграфа в машинното отделение се чете: „СТОП МАШИНИ“.
Той се поколеба за миг, после написа ново съобщение на дъската си: „Влизам вътре“.
Очите на Джордино проблеснаха зад стъклото на маската и той драсна набързо: „Идвам с теб“.
По навик двамата провериха въздушните си манометри. Имаха достатъчно време от двайсет минути, за да останат под водата. Пит натисна бравата на вратата на кормилната рубка. Сърцето му се сви. Макар Джордино да беше до него, предчувствието, което го обзе, бе тягостно. Бравата поддаде и той побутна вратата. Пое си дълбоко въздух и заплува навътре.
Месинговите повърхности хвърляха матови отблясъци под подводната светлина на фенерчетата им. Пит бе изненадан от голия вид на помещението. Нямаше нищо разхвърляно. Не се виждаха никакви боклуци по пода. Спомни си за „Пайлъттаун“.
Тук нищо не привлече интереса им и двамата продължиха пътя си по една стълба и влязоха в салона на горната палуба. В течния мрак просторното оградено място като че ли нямаше край. И тук се забелязваше необичаен порядък. Джордино насочи светлината си нагоре. Напречните греди и махагоновата облицовка изглеждаха напълно оголени. Тогава Пит разбра какво не е наред. Таванът трябваше да е изпълнен с плуващи предмети. Но явно че всичко, което би изплувало на повърхността и би било изхвърлено от водата на брега, беше свалено.
Придружени от бълбукането на въздушните мехурчета, Пит и Джордино се плъзнаха през водата към коридора, разделящ спалните кабини. И тук цареше пълен ред; дори леглата и матраците бяха оголени. Лъчите на фенерчетата им зашариха сред мебелите, закрепени с болтове за постлания с килим под. Пит провери баните, а Джордино — шкафовете. Когато стигнаха до спалните помещения на екипажа, оставаше им въздух само за седем минути. Общувайки с кратки жестове на ръцете, двамата пак се разделиха, като Джордино пое да претърси камбуза и складовите помещения, а Пит продължи към машинното отделение.
Капакът на люка над машинното беше заключен и затегнат с болтове. Без да губи секунда в излишно движение, той бързо извади подводния нож от ножницата на крака си и откърти пантите. Освободен от затягащите го елементи и избутан от изтласкващата сила на течността, капакът се понесе във водата покрай него.