Пит вдигна глава и очите им се срещнаха. Лорън отвърна на одобрителния му поглед с равна усмивка. Той стана и издърпа назад стола й.
— Днес си ужасно грозна — рече Пит.
— Непрекъснато ме озадачаваш — засмя се тя.
— С какво?
— В първата минута си кавалер, в следващата — простак.
— Казвали са ми, че жените си падат по разнообразието.
Очите й, ясни и кротки, се развеселиха.
— Там е работата, че ти вярвам. Ти си единственият мъж, който не ми лиже подметките.
По лицето на Пит се разля заразителна усмивка.
— То е защото не ти искам политически услуги.
Тя направи гримаса и отвори картата с менюто.
— Нямам време да се превръщам в прицел за шеги. Трябва бързо да се връщам в кабинета си и да отговоря на цял тон писма от избиратели. Има ли нещо вкусно?
— Мисля да опитам една „дзупа ди пеше“.
— Тази сутрин кантарът ми показа, че съм качила половин кило. Затова ще взема само салата.
Приближи се сервитьорът.
— Нещо за пиене? — попита я Пит.
— Оставям на теб да избереш.
— Два коктейла „Сазерак“ с лед и ако обичате, помолете бармана да налее ръжено уиски, а не бърбън.
— Разбира се, господине — потвърди сервитьорът.
Лорън разгъна салфетката си върху скута.
— Търсих те по телефона два поредни дни. Къде чезнеш?
— Адмиралът ме прати да изпълня спешна спасителна операция.
— Красива ли беше? — попита тя, използвайки прастара шега.
— За следовател, разследващ смъртни случаи, може би. Но мен удавници никога не са ме привличали.
— Извинявай — каза Лорън и до пристигането на напитките остана сериозна и мълчалива.
Двамата разклатиха леда в чашите си, преди да отпият от червеникавото им съдържание.
— Един от помощниците ми се натъкна на нещо, което вероятно ще ти бъде от полза — заговори накрая Лорън.
— Какво е то?
Тя извади от дипломатическото си куфарче няколко напечатани на пишеща машина листа, захванати с телбод и ги подаде на Пит. После започна да говори съвсем тихо.
— Опасявам се, че няма кой знае колко храна в това, но интерес представлява докладът за фантомните военноморски сили на ЦРУ.
— Не знаех, че имат такива — каза Пит, оглеждайки страниците.
— От 1963 година те успели да съберат малка флота, за която само няколко души от правителството знаели. Те обаче няма да признаят за съществуването й. Освен наблюдение основната й задача е да извършва тайни операции, свързани с прехвърлянето на хора и припаси за внедряването на агенти или горили в неприятелски държави. Първоначално флотата била събрана, за да тормози Кастро след превземането му на Куба. Няколко години по-късно, когато станало ясно, че Кастро трудно може да бъде свален, те ограничили дейността си, преди всичко защото кубинците заплашили, че ще си го изкарат на американските риболовни кораби. Оттогава флотата на ЦРУ разширила сферата на операциите си от Централна Америка до войната във Виетнам, до Африка и Средния изток. Следиш ли мисълта ми?
— Да, но не схващам накъде води всичко това?
— Имай малко търпение — каза Лорън. — Един от атакуващите товарни кораби бил част от запасната флота на Военноморските сили във Филаделфия, наречен „Хобсън“. Той бил изваден от употреба и продаден на търговска корабна компания — прикритие на ЦРУ. Те не похарчили нищо, за да я променят външно и да я направят да прилича на обикновен търговски кораб, но за сметка на това вътре била оборудвана със скрито въоръжение, включващо нова ракетна система, високоусъвършенствана съобщителна и подслушвателна апаратура и съоръжение за спускане на бързоходни патрулни и десантни катери през плъзгащи се врати в носовата част. През 1985 година, по време на унищожителното нахлуване на Иран в Кувейт и Саудитска Арабия, корабът бил в готовност и с екипаж на борда. Развявайки морския флаг на Панама, той тихомълком потопил два съветски шпионски кораба в Персийския залив. Руснаците не могли да докажат кой е сторил това, защото наоколо не се виждал никакъв кораб от нашите Военноморски сили. Те и до ден-днешен смятат, че ракетите, разрушили корабите им, са изстреляни от Саудитския бряг.
— И ти си открила всичко това?
— Разполагам с източници — заяви Лорън.
— Има ли „Хобсън“ нещо общо с „Пайлъттаун“?
— Косвено.