Тя поклати глава и отвърна:
— Не, чак толкова зловещо нещо, не. Капитолийската сцена е доста скучна, когато Конгресът е в почивка. Защо? Да не би да си подочул за някой забъркан скандал, за който не знам?
— Просто питам — отвърна Пит нехайно.
Тя се пресегна през масата и сложи ръка върху неговата.
— Не знам докъде ще те отведе тази работа, но моля те, бъди предпазлив. Фу Манчу може да разбере, че си го надушил и да ти устрои засада.
Пит се обърна и каза през смях.
— Не съм чел Сакс Ромър от дете. Фу Манчу, жълтата заплаха. Как се сети за него?
— И аз не знам — сви леко рамене тя. — Някаква асоциация с филм на Питър Селар, с търговското дружество „Сосан“ и с корейския екипаж на „Бурас“, предполагам.
Очите на Пит добиха замечтан израз, после се разшириха. Мисълта на хоризонта изкристализира. Той направи знак на сервитьора и плати сметката с кредитна карта.
— Трябва да завъртя няколко телефона — поясни той кратко. Целуна леко Лорън по устните и изхвърча навън на оживения тротоар.
32.
Пит стигна бързо с колата си до сградата на НЮМА и се затвори в кабинета си. Подреди за секунди мислите си по важност и набра номер в Лос Анджелис по частната си телефонна линия. На петдесетото позвъняване се обади женски глас, който не можеше да произнася буквата „р“.
— Следователско бю’о „Касио и съд’ужници“.
— Моля, свържете ме с господин Касио.
— За кого да п’едам, че се обажда?
— Казвам се Пит.
— П’и него има клиент. Бихте ли позвънили по-късно?
— Не — изръмжа Пит заплашително. — Обаждам се от Вашингтон по спешен въпрос.
Сплашена достатъчно, секретарката отвърна:
— Един момент.
Касио вдигна слушалката почти веднага.
— Господин Пит, радвам се да ви чуя.
— Извинете, че прекъсвам срещата ви — заговори Пит, — но са ми нужни няколко отговора.
— На драго сърце.
— Какво знаете за екипажа на „Сан Марино“?
— Не много. Проучих характеристиките на офицерите, но не открих нищо необичайно. Всички са били професионални моряци на търговски кораби. Доколкото си спомням, капитанът им имаше безупречно досие.
— Не е ли имал връзка с някакво организирано престъпление?
— В компютрите на Националния център по криминална информация няма такива сведения.
— А някой от останалия екипаж?
— Данните за тях са малко. Малцина от тях са членували в моряшки профсъюз.
— Каква националност са били? — попита Пит.
— Националност? — повтори Касио и се замисли, после отвърна: — Различна. Имало е гърци, американци и няколко корейци.
— Корейци ли? — възкликна Пит и изведнъж застана нащрек. — На борда му е имало корейци?
— Да, точно така. Сега, като споменахте това, се сещам, че група от десетина корейци са били наети малко преди „Сан Марино“ да отплава.
— Дали ще е възможно да се открие на кои кораби са служили преди „Сан Марино“ и съответните дружества?
— Отивате много назад във времето, но би трябвало да има такива файлове.
— Можете ли да включите в проверката и историята на екипажа на „Пайлъттаун“?
— Не виждам пречка.
— Ще ви бъда много благодарен.
— Какво точно търсите? — полюбопитства Касио.
— Би трябвало да ви е ясно.
— Връзка между екипажа и нашата неизвестна търговска централа, така ли е?
— На прав път сте.
— Връщате се във времето, преди да изчезне корабът — отбеляза замислен Касио.
— Най-практичният начин да се завладее даден кораб е чрез екипажа му.
— Доколкото си спомням, бунт е имало на „Баунти“.
— Днес му викат „отвличане“.
— Явно че надушвате нещо сериозно — каза Касио. — Ще видя какво мога да направя.
— Благодаря ви, господин Касио.
— Вече доста се опознахме. Наричайте ме Сал.
— Добре, Сал, а ти мен — Дърк.
— Дадено! — отвърна сериозно Касио. — Дочуване.
След като затвори телефона, Пит се облегна назад и вдигна крака върху бюрото. Почувства се добре, изпълнен с оптимизъм, че смътното предчувствие беше на път да възнагради усилията му. Сега щеше да проведе друг междуградски разговор — толкова умопомрачителен, че дори се почувства неловко да го осъществи. Записа номер от телефонния указател на националните университети и го набра.