Изхвърлени в морето

— Пенсилвански университет, отдел „Антропология“.

— Мога ли да говоря с доктор Грейс Пърт?

— Изчакайте секунда.

— Благодаря.

Изминаха близо две минути, преди Пит да чуе един благ глас.

— Ало?

— Доктор Пърт?

— На телефона.

— Казвам се Дърк Пит и работя в Националната агенция за подводно и морско корабоплаване. Имате ли малко време да ми отговорите на няколко академични въпроса?

— Какво ви интересува, господин Пит? — мило попита доктор Пърт.

Пит се опита да си представи как изглежда жената. Първоначалният образ беше на предвзета, белокоса дама в туиден костюм. Но реши, че е прекалено стереотипен образ и той го изтри от съзнанието си.

— Ако вземем един мъж на възраст между трийсет и четирийсет години, среден на ръст и на тегло, който е родом от Пекин, Китай, и друг мъж със същите описания, но е от Сеул, Южна Корея, по какво можем да ги различим?

— Не ме занасяте, нали, господин Пит?

Пит се разсмя.

— Съвсем не, доктор Пърт, говоря съвсем сериозно — увери я Пит.

— Хм, китаец спрямо кореец — промълви тя, размишлявайки. — Общо взето хората с корейско потекло имат по-класически черти или в крайни случаи, монголоидни. Чертите на китайците, от друга страна, клонят повече към азиатските. Но не бих искала да правя предположение чии черти чии са, тъй като те много се застъпват. Много по-лесно е да се различат по дрехите или поведението им, или по начина, по който се подстригват — казано с две думи, по характеристиките на културата им.

— Мислех, че имат дадени черти на лицето, по които могат да се различат, както е между китаец и японец.

— Вижте, в случая генетичната разлика е по-очебийна. Ако вашият азиатец има умерено гъсто окосмяване по брадичката, това доста неопровержимо говори, че е японец. Но когато става дума за китайци и корейци, тогава си имате работа с две расови групи, които са се смесвали от векове насам толкова често, че индивидуалните различия почти са се заличили.

— Звучи доста безнадеждно.

— Ужасно трудно, може би, но не и безнадеждно — подчерта доктор Пърт. — Една серия от лабораторни проби би могла да увеличи фактора правдоподобност.

— Интересува ме единствено различието им по външни белези.

— Живи хора ли имате предвид?

— Не, удавници.

— Жалко. При жив субект отличителните черти на лицето, придобити от културата му, не са много и могат да бъдат открити от някого, който е общувал продължително с представители на двете раси. И само тази база е достатъчна, за да може да се направи доста добра преценка.

— Нямам този късмет.

— Опитайте да ми опишете техните черти на лицето.

Пит се ужаси от мисълта, но затвори очи и започна да описва безжизнените лица, които бе видял в „Игъл“. Отначало картината бе смътна, но скоро изпъкна ясно и той се усети как анализира всяка подробност с коравосърдечната обективност на хирург, който излага метод на трансплантация на сърце в микрофона на магнетофон. На едно място той изведнъж млъкна.

— Слушам ви, господин Пит, продължавайте — подкани го доктор Пърт.

— Просто си спомних нещо, което ми избяга преди малко — поясни Пит. — Два от труповете всъщност имаха гъсто окосмяване по лицето. Единият беше с мустаци, а другият — с козя брадичка.

— Интересно.

— Значи не са корейци или китайци, така ли?

— Не е изключено и да са такива.

— Какви други могат да бъдат, освен японци?

— Бързате да режете, преди да сте мерили, господин Пит — каза тя с тон, сякаш смъмряше студент. — Чертите, които ми описахте, наподобяват силно на чертите на класическите монголоиди.

— Ами окосмяването на лицето?

— Тук трябва да намесите и историята. Японците са нахлували в Корея и са я мародерствали от шестнайсети век. А в продължение на трийсет и пет години — от 1910-та до 1945 година — Корея е била колония на Япония, така че е имало голямо смесване на специфичните им генетични различия.

Пит замълча за миг, преди да зададе следващия си въпрос. После заговори, подбирайки внимателно думите си.

— Ако се наложеше да рискувате и да дадете мнението си за това от коя народност са мъжете, които ви описах, какво бихте казали?