Грейс Пърт му отговори без колебание:
— Разглеждайки въпроса в проценти, ще ви кажа, че сред групата ви за изследване десет процента са с японско потекло, трийсет процента с китайско и шейсет процента с корейско.
— Вие като че ли изградихте генетичната природа на средния кореец.
— Тълкувайте го както ви се иска, господин Пит. Направих заключенията си дотолкова, доколкото можах.
— Благодаря ви, доктор Пърт — рече Пит, обзет от внезапно ликуване. — Много ви благодаря.
33.
— Значи това е Дърк Пит — каза Мин Корио.
Тя седеше в инвалидната си количка и се взираше над таблата със закуска в големия телевизионен екран на стената на кабинета си.
Ли Тонг беше седнал до нея и също гледаше видеозаписа на „Хоки Ямоки“, закотвена над президентската яхта.
— Това, което ме озадачава е — рече той тихо, — как успя да открие толкова бързо потопената яхта. Като че ли е знаел точно къде да я търси.
Мин Корио подпря брадичка в крехките си длани и размърда прошарената си глава в знак на съгласие, без да отмества поглед от екрана; тънките сини вени на слепоочието й пулсираха от напрегнатото й внимание. Лицето й бавно се изопна от гняв. Тя заприлича на египетска мумия, чиято кожа е била по някакъв начин избелена и останала опъната.
— Пит и НЮМА! — с раздразнение процеди тя през зъби. — Какво са намислили тия мръсни хитреци? Първо излизат с лъжливо съобщение в печата за „Сан Марино“ и „Пайлъттаун“, а сега и това.
— Може да е просто съвпадение — предположи Ли Тонг. — Няма пряка връзка между товарните кораби и яхтата.
— По-вероятно е да има доносник. — Гласът й изплющя като камшик. — Предадени сме.
— Това не е обосновано заключение, онуми — възрази Ли Тонг, развеселен от ненадейния й изблик на ярост. — Само двамата с теб знаем фактите. Всички други са мъртви.
— Нищо не е имунизирано срещу провал. Единствено глупаците си мислят, че са безгрешни.
Ли Тонг не беше в настроение да сподели азиатската философия на баба си.
— Не се тревожи излишно — рече той кисело. — Рано или късно правителственият следователски екип щеше да се натъкне на яхтата. Ние не можехме да прехвърлим президента посред бял ден, без да се изложим на опасността да ни видят и попречат. И тъй като за изчезването й е било съобщено преди изгрев-слънце, простата аритметика е навела на мисълта, че тя е все още на или под повърхността на реката между Вашингтон и залива Чесапийк.
— Заключение, до което явно господин Пит не е стигнал сам.
— Това нищо не променя — отвърна Ли Тонг. — Времето е все още на наша страна. Веднъж задоволи ли се Луговой с резултатите си, на нас ще ни остане само да надзираваме пратката със злато. После президентът Антонов може да получи американския си колега. Ние обаче ще задържим Марголин, Ларимър и Моран за застраховка и бъдещи сделки. Повярвай ми, онуми, измамната част мина. Корпоративната крепост „Бугейнвил“ е в безопасност.
— Може и да е така, но хрътките се приближават все по-близо.
— Ние мерим сили с високообучени и интелигентни хора, които притежават най-съвършената технология в света. Те могат и да стигнат до нещо, но никога няма да разберат, че ние сме замесени.
Успокоена донякъде, Мин Корио въздъхна и отпи глътка от неизменно стоящата до нея чаша чай.
— Разговаря ли с Луговой през последните осем часа?
— Да. Твърди, че не е имал никакви затруднения и ще завърши задачата си след пет дни.
— Пет дни — повтори тя замислена. — Мисля, че е време да направим последните уговорки с Антонов за плащането. Пристигнал ли е нашият кораб?
— „Венис“ е в пристанището на Одеса от два дни.
— Кой управлява кораба?
— Капитан Джеймс Мангай, доверен служител на дружеството ни — отвърна Ли Тонг.
Мин Корио кимна с одобрение и добави:
— И добър моряк. Вече двайсет години е на служба при мен.
— Той получи заповедта да потегли веднага щом бъде натоварен и последният сандък със злато.
— Добре. Сега ще видим що за шикалкавене ще опита Антонов. Като начало, положително ще поиска да задържи плащането, докато опитът на Луговой не даде резултат. Това няма да позволим. Междувременно той ще пусне армия от агенти на КГБ да търсят из цяла Америка президента и лабораторните ни съоръжения.