— Никой руснак или американец няма да открие къде са скрити Луговой и екипът му — заяви уверено Ли Тонг.
— Да, но намериха яхтата — напомни му Мин Корио.
Преди Ли Тонг да отговори, видеоекранът се заснежи, тъй като лентата се нави докрай. Той натисна бутона за пренавиване.
— Искаш ли да видиш записа отново? — попита той.
— Да, ще ми се да огледам по-внимателно водолазите.
Когато видеото се изключи автоматически, Ли Тонг натисна бутона за възпроизвеждане и картината оживя отново.
Мин Корио я наблюдава известно време безстрастно, после попита:
— Какви са последните действия край яхтата?
— Спасителен екип на НЮМА изважда труповете и се приготвя да извади и яхтата.
— Кой е мъжът с рижавата брада, дето разговаря с Пит?
Ли Тонг увеличи картината, докато двамата мъже изпълниха екрана.
— Директорът на НЮМА, адмирал Джеймс Сандекър.
— Нали твоят човек не е бил забелязан да снима действията на Пит?
— Не, той е един от най-добрите в тоя бизнес, бивш агент на ФБР. Бе нает за тази работа чрез един от нашите филиали, като му бе казано, че Пит е заподозрян в продажба на съоръжения на НЮМА на външни източници.
— Какво знаем за Пит?
— Поръчал съм да ми изпратят от Вашингтон пълното му досие. До един час трябва да пристигне.
Мин Корио се наведе към телевизора и стисна устни.
— Той откъде знае толкова много? НЮМА е океанографска агенция. Те не работят с тайни агенти. Защо върви по следите ни?
— Ще си струва да разберем.
— Приближи го още — нареди Мин Корио.
Ли Тонг увеличи образа отново, като измести рамото на Сандекър така, че остана да се вижда само Пит, който сякаш говореше пред камерата. После застопори картината.
Мин Корио сложи чифт очила с правоъгълни рамки върху тънкия си нос и се вгледа в загрубялото, но красиво лице, вторачено в нея. Тъмните й очи проблеснаха за миг.
— Сбогом, господин Пит. — Тя се пресегна, натисна бутона за изключване и екранът стана черен.
Димът от цигарата на Суворов надвисна тежко във въздуха в салона за хранене, докато той и Луговой си поделяха бутилка портвайн, реколта 1966. Суворов погледна червената течност в чашата си и сбърчи вежди.
— Тия монголци ни сервират само бира и вино. Какво ли не бих дал за бутилка хубава водка.
Луговой си избра пура от кутията, която му поднесе един от сервитьорите корейци.
— Нямаш никаква култура, Суворов. Портото се оказа превъзходно.
— Американският упадък още не ме е заразил — грубо отвърна Суворов.
— Наричай го както щеш, но рядко ще видиш американци да повлияят зле на Русия, защото ние водим дисциплиниран начин на живот — не му остана длъжен Луговой.
— Почваш да говориш като тях, да пиеш като тях. Остава сега да ти се прииска да убиваш и изнасилваш по улиците като тях. Аз поне знам докъде се простира предаността ми.
Луговой се загледа замислен в пурата си.
— Аз също. Това, което върша тук, ще се отрази сериозно върху политиката на нацията ни спрямо Съединените щати. То има далеч по-голямо значение от дребните кражби на промишлени тайни, извършвани от твоя КГБ.
Суворов изглеждаше прекалено размекнат от виното, за да отвърне ядовито на забележката на психолога.
— Нашите началници ще бъдат уведомени за действията ти — рече той.
— Колко пъти да ти повтарям — този проект е поръчан лично от президента Антонов.
— Не ти вярвам.
Луговой запали пурата си и изпусна кълбо дим към тавана.
— Твоето мнение не струва нищо.
— Трябва да намериш начин за външна връзка — повиши тон Суворов.
— Ти си луд — каза строго Луговой. — Отговорът ми е: не! Заповядвам ти да не се бъркаш! Нямаш ли очи, нямаш ли мозък? Я се огледай наоколо. Всичко това е подготвяно години наред. Всяка отделна част е замислена така, че да подпомага провеждането на операцията. Без организацията на мадам Бугейнвил нищо нямаше да се получи.
— Ние сме нейни затворници — възрази Суворов.
— Какво значение има, след като ще спечели нашето правителство.
— Ние трябва да сме господари на положението — настоя Суворов. — Редното е да измъкнем президента оттук и да го предадем в ръцете на нашите хора, за да го разпитат. Тайните, които можеш да измъкнеш от ума му, са извън всякаква представа.