— Е, щом вече всички сме тук — заговори полковник Торнбърг с особен алтов тембър, — мога да ви покажа, господа, резултатите ни.
Той се приближи до един голям прозорец и погледна в огромна кръгла машина от другата страна на стъклото. Тя приличаше на оребрена турбина, закрепена за генератор посредством вал. Половината от турбината се губеше в циментовия под. Във вътрешния й диаметър имаше цилиндричен отвор, а отвън, досами нея, върху полупрозрачна поставка лежеше труп.
— Това е пространствена анализираща сонда или ПАС, както прочувствено я нарича екипът ми от изследователи, които я разработиха. Основното й предназначение е да проучва електронно тялото чрез подсилени рентгенови лъчи, като същевременно разкрива прецизни подвижни изображения на всеки милиметър от тъканта и костите.
— Нещо като скенер на САТ — осмели се да предположи Броган.
— Основната й функция е същата, да — потвърди Торнбърг. — Но на скенера на САТ са му нужни няколко секунди, за да изобрази един-единствен напречен разрез на трупа. А ПАС прави двайсет и пет хиляди разреза за по-малко време. Получените данни автоматически захранват компютър, който анализира причината за смъртта. Аз, разбира се, прекалено опростих процеса, но това е практическото описание.
— Предполагам, че банките ви с данни съдържат хранителни и метаболични смущения, дължащи се на широко известни отрови и заразни болести, нали? — поинтересува се Емет. — Каквато информация е записана в компютрите ни във Федералното бюро?
Торнбърг кимна и добави:
— Само че нашите данни са по-обширни, защото от време на време работим и с жива тъкан.
— В патологична лаборатория? — почуди се Лукас.
— Да, изследваме и живи тела. Доста често приемаме агенти от разузнавателните ни агенции в чужбина — както и от тези на съюзниците ни, на които им е било инжектирано отровно вещество или са били изкуствено заразени от някаква болест, но са оживели. С ПАС ние можем да анализираме причината и да определим съответната противоотрова. Някои сме спасявали, но повечето идват твърде късно.
— Искате да кажете, че сте способни да анализирате и определите причината само за няколко секунди? — попита генерал Меткалф недоверчиво.
— По-точно, в микросекунди — поправи го Торнбърг. — Вместо да изкормваме трупа и да минаваме през сложни серии от проби, сега вършим цялата работа за едно мигване на окото, и то с една разработена част от съоръжение, която, ще добавя, струва на данъкоплатеца сумата в порядъка на трийсет милиона долара.
— Какво открихте в труповете, извадени от реката?
Торнбърг се усмихна, сякаш му подадоха реплика и потупа по рамото оператора, седнал пред внушително командно табло с лампички и бутони.
— Сега ще ви покажа.
Всички погледи инстинктивно се обърнаха към голото тяло върху поставката. Тя бавно започна да се придвижва към турбината и накрая изчезна в цилиндъра. Тогава турбината се завъртя със скорост шейсет оборота в минута. Рентгеновите лъчи, обграждащи трупа, започнаха да го пронизват като изстреляни една след друга стрели, а в същото време цяла батарея от камери приемаше изображенията от флуоресцентния екран, увеличаваше ги и подаваше резултатите на компютърната банка. Преди някой от мъжете в командното помещение на лабораторията да се обърне, причината за смъртта на тялото се изписа със зелени букви в средата на екрана. По-голямата част от текста съдържаше анатомична терминология, описваща състоянието на вътрешните органи, наличната степен на токсичност и химическия й код. Най-отдолу се четеше: „Кониум макулатум“.
— Какво ще рече това „кониум макулатум“? — възкликна на висок глас Лукас.
— Растение от рода на магданоза — поясни Торнбърг, — по-известно като бучиниш.
— Доста старомодно средство за умъртвяване — отбеляза Меткалф.
— Да, в античните времена бучинишът е бил много разпространен. Най-много е запомнен с това, че е бил поднесен като напитка на Сократ. Днес рядко се използва, но все още се намира и е смъртоносен. Голяма доза от него парализира дихателните органи.
— Как е бил даден? — попита Сам Емет.
— Според ПАС отровата е била поета от тази жертва специално, с ментов сладолед.
— Смърт за десерт — вметна философски Мърсиър.
— Колкото до екипажа на бреговата охрана — продължи Торнбърг, — установихме, че осем души са приели бучиниша със сладолед, четирима с кафе и един с диетично безалкохолно питие.