— И ПАС може да определи всичко това от тела, престояли във вода цели пет дни? — попита Лукас.
— Разлагането започва веднага след настъпването на смъртта — поясни Торнбърг. — Тръгва навътре от червата и от други органи, съдържащи бактерия на мъртво тяло. Процесът протича бързо при наличието на въздух. Когато обаче тялото е под вода, където кислородното съдържание е ниско, разлагането става много бавно. Факторът консервиране, който е работил в наша полза, се дължи на факта, че труповете са били затворени. Един удавник например ще изплува на повърхността след няколко дни, тъй като газовете при гниенето започват да се увеличават, като по този начин ускоряват гниенето след излагането на въздух. Но телата, които докарахте тук, са били дълго време изцяло потопени и само час ги делеше от началото на аутопсията.
— Работлив човек е бил готвачът — отбеляза Меткалф.
— Не готвачът — поклати глава Лукас, — а стюардът, обслужващ салона за хранене. Той е единственият, за когото не знаем нищо.
— Искаш да кажеш самозванецът — намеси се Броган. — Истинският стюард вероятно е бил убит и трупът му скрит някъде.
— А другите? — попита Емет.
— Азиатците ли?
— И те ли са били отровени?
— Да, но по друг начин. Всички са били простреляни.
— Простреляни, отровени… Какво ще рече това?
— Били са убити с части от стрели, намазани със силно смъртоносна отрова, взета от гръбначния стълб на вид риба.
— Не са били аматьори тия! — вметна Емет.
Торнбърг кимна в знак на съгласие.
— Много професионален метод, особено начинът на вкарване на отровата. Преди две години извадих подобна стрела от тялото на съветски агент, докаран тук от хора на господин Броган. Доколкото си спомням, отровата е била вкарана чрез биоинкубатор.
— Това пък какво е? — попита Лукас.
— Малък електрически управляван пистолет — побърза да обясни Броган, хвърляйки леден поглед към Торнбърг. — Напълно безшумен, използван понякога от местните ни агенти.
— Поолекнал ти е арсеналът, а, Мартин? — подкачи го добродушно Мърсиър.
— Въпросното оръжие вероятно е било откраднато от производителя — наежи се Броган.
— Правено ли е разпознаване на някое от телата на азиатците? — поинтересува се Лукас.
— Те нямат полицейски досиета във ФБР — призна Емет.
— Нито в ЦРУ и Интерпол — добави Броган. — А и никоя разузнавателна служба в приятелските ни азиатски страни не разполага с данни за тях.
Мърсиър се загледа безцелно в трупа, който излизаше от вътрешността на пространствената анализаторна сонда.
— Както изглежда, господа, всеки път, когато отворим врата, влизаме в празна стая.
35.
— С що за чудовища си имаме работа? — изръмжа Дъглас Оутс, след като изслуша доклада на генерал Меткалф за аутопсията. Лицето му стана тебеширенобяло, гласът му — леден от ярост. — Двайсет и едно убийства. И с каква цел? Къде е мотивът? Жив ли е президентът, или мъртъв? Ако това е план за грандиозно изнудване, защо не сме получили искане на откуп?
Меткалф, Дан Фосет и министърът на отбраната Джес Симънс седяха смълчани пред писалището на Оутс.
— Повече не може да стоим така — продължи Оутс. — Новинарите всеки момент ще почнат да проявяват съмнение и ще се втурнат да разпитват. Те и без това вече мърморят, че не вземат никакви интервюта от президента. Секретарят на пресцентъра се изтощи да измисля извинения.
— Защо да не излезе президентът пред пресата? — предложи Фосет.
Оутс го погледна недоверчиво.
— Кой, онзи актьор ли… как му беше името… Сатън? Той никога няма да се справи.
— Е, няма да е на подиум под гора от прожектори, а ще бъде седнал на сянка и на разстояние от около трийсетина метра… Какво пък, може и да се получи.
— Имаш нещо предвид ли? — попита Оутс.
— Ще предоставим възможност за снимки, за да поддържаме имиджа на президента. Това винаги се е правило.
— Като Картър, сниман как играе софтбол, и Рейгън как сече дърва — каза замислен Оутс. — Мисля, че мога да си представя президента в домашна обстановка във фермата си.
— А около него се перчат петли и блеят агънца — позволи си да вметне Фосет.
— Ами вицепрезидентът Марголин? Не можем да подправим и дубльора му да седи на сянка на разстояние трийсет метра.