— През последните седем месеца трима от нашите са поискали политическо убежище. Не бива да се престараваме в следенето.
Антонов разпери ръце в неопределен жест.
— Приемам аргументите ти.
— Ако Суворов наистина е с Луговой, той положително ще направи опит да влезе във връзка и да разкрие местоположението на лабораторията.
— Да, но ако от незнание постъпи глупаво, не можем да предвидим как ще реагира дъртата кучка Бугейнвил.
— Сигурно ще вдигне мизата.
— Или по-лошо, ще продаде президента и другите на някого, който дава по-висока цена.
— Не го виждам така — рече замислен Полевой. — Без доктор Луговой проектът е неосъществим.
Антонов пусна лека усмивка.
— Извини подозрителния ми характер, другарю Полевой, но съм по-склонен да виждам тъмната страна на нещата. Затова често бивам изненадван.
— До завършването на опита на Луговой остават три дни. Би трябвало да помислим как да стане плащането.
— Какво предлагаш?
— Да не й платим, естествено.
— Как?
— Има много начини. Разменяме златните кюлчета, след като нейният представител ги е проверил. Слагаме олово в златна баня или кюлчета с по-ниска проба.
— Дъртата кучка ще провери всяко едно поотделно.
— Въпреки това трябва да опитаме.
— Как ще стане пренасянето им? — попита Антонов.
— Един от корабите на мадам Бугейнвил е вече в пристанището на Одеса и чака златото да бъде натоварено на борда му.
— В такъв случай ще направим нещо, което тя най-малко би очаквала.
— Какво е то?
— Ще изпълним нашите задължения в сделката — отвърна бавно Антонов.
— Имате предвид да й платите? — не можеше да повярва Полевой.
— До последния грам.
Полевой се изуми.
— Извинете, другарю президент, но доколкото разбрах…
— Промених решението си — сопна му се Антонов. — Измислих по-добър изход.
Полевой изчака малко, но разбра, че Антонов няма да сподели нищо. Той бавно изостана и накрая спря на място.
Заобиколен от антуража си, Антонов продължи да върви. Мислите му бързо се отклониха в друга посока и се задържаха върху въпроси, засягащи държавата.
Суворов натисна бутона на нощната си лампа и погледна часовника си. Беше 04:04. Добре, помисли си той. Беше програмирал съзнанието си да се събуди в четири сутринта и бе проспал само четири минути.
Не успя да потисне прозявката, но бързо нахлузи риза и панталони, не си направи труда да обува чорапи и обувки. Отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода, после прекоси малката стая и отвори вратата.
Ярко осветеният коридор беше пуст. Освен двамата психолози, наблюдаващи субектите, всички други спяха. Както вървеше бос по килима, започна да измерва вътрешните размери на лабораторията и да ги записва в бележника си. Между четирите външни стени той измери 51 метра дължина и 10 метра широчина. Прецени височина на тавана около три метра.
Той стигна до вратата на стаята с лекарствените средства и тихо я отвори. Тя никога не се заключваше, тъй като Луговой не виждаше причина някой да открадне нещо. Суворов пристъпи навътре, затвори вратата след себе си и светна лампата. С бързи движения намери малките шишенца, съдържащи успокоителни разтвори. Подреди ги в редица върху мивката и ги изпразни със спринцовка, изливайки течността в канала. После напълни отново шишенцата с вода и прилежно ги подреди върху полицата.
Върна се в стаята, без да бъде забелязан, вмъкна се в леглото и се загледа в тавана.
Чувстваше се доволен от себе си. Никой не проследи действията му, а и той не остави никакви следи, които да събудят и най-малкото подозрение. Сега му оставаше единствено да чака подходящия момент.
37.
Беше мрачен сън. От онези, за които той никога нямаше да си спомни, когато се събудеше. Търсеше някого в недрата на изоставен кораб. Пясък и мрак пречеше на зрението му, както му пречеха зелените речни водорасли и червеникавокафявата утайка при гмуркането към „Игъл“.
Търсеният от него обект плуваше пред лицето му с неясни очертания, но той все не можеше да го хване. От време на време спираше и опитваше да се взре през мрака, а размазаната фигура му се подиграваше, като го приканваше с жест да се приближи.
Силен звън прониза ухото му, той изплува от съня си и затърси слепешком телефона.