— Дърк? — долетя бодър глас от гърло, което му идеше да удуши.
— Да.
— Имам новини за теб.
— Ъ?
— Спиш ли? Обажда се Сейнт Джулиън.
— Пърлмутър, ти ли си?
— Разбуди се. Открих нещо.
Тогава Пит светна нощната лампа и седна в леглото.
— Добре, слушам те.
— Получих писмено изложение от приятелите ми в Корея. Прегледали архивите на корейските корабостроителници. И знаеш ли какво? „Бел Час“ изобщо не е бил бракуван.
Пит отметна завивките и пусна крака на пода.
— Продължавай.
— Извинявай, че не ти се обадих толкова време, но се оказа, че това е най-невероятната морска загадка, на която съм попадал. В продължение на трийсет години някой си е играл такава игрички с кораби, каквато не можеш да си представиш.
— Казвай, може и да мога.
— Преди това искам да ти задам един въпрос — продължи Пърлмутър. — Какво име е изписано на кърмата на кораба, който откри в Аляска?
— „Пайлъттаун“.
— А ръбовете на боядисаните букви бяха ли изпъкнали?
Пит се замисли.
— Доколкото си спомням, боята беше избледняла. А изпъкналите ръбове сигурно са се протрили.
В слушалката се чу как Пърлмутър въздъхна с облекчение.
— Надявах се да ми отговориш така.
— Защо?
— Твоите подозрения се потвърдиха. „Сан Марино“, „Бел Час“ и „Пайлъттаун“ наистина са един и същ кораб.
— Не думай! — възкликна Пит внезапно възбуден. — Как направи връзката?
— Като открих какво е станало с истинския „Пайлъттаун“ — отвърна Пърлмутър с драматична интонация в гласа. — Моите източници не са намерили никакъв протокол за бракуването на „Бел Час“ в корабостроителницата в Пусан. Тогава се заинатих и ги помолих да проверят във всички възможни корабостроителници по крайбрежието. Те се натъкнали на следа в пристанището на Инчхон. Интересни хора са ръководителите на корабостроителните бригади — не забравят нито един техен кораб, особено онзи, който са хвърлили на бунището. Съвестно си вършат работата, но дълбоко в себе си им е мъчно, когато виждат как някой грохнал стар плавателен съд бива теглен до дока им за последен път. Та един такъв отдавна пенсиониран бригадир разправял с часове на хората ми за доброто старо време. Оказал се златна мина по отношение на корабни знания.
— И какво им е казал? — попита нетърпеливо Пит.
— Описал им с големи подробности как той, заедно с бригадата, която ръководел, превърнали „Сан Марино“ от товарен кораб в кораб, превозващ руда, преименуван на „Бел Час“.
— А корабостроителните протоколи?
— Явно са били фалшифицирани от собствениците на корабостроителницата, които между другото се оказаха старите ни познайници от търговското дружество „Сосан“. Бригадирът си спомнил също и как бракували и разбили на парчета истинския „Пайлъттаун“. Вероятно отвличането на „Сан Марино“ заедно с товара му и убийството на екипажа му са дело на дружеството „Сосан“ или на някоя подставена фирма. После са преустроили товарните му трюмове така, че да станат годни за пренасяне на руда, документирали са го под друго име и са го пуснали да скита по моретата.
— Къде е ролята на „Пайлъттаун“ тук? — поиска да разбере Пит.
— Той е законно закупен от дружеството „Сосан“. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че той има вписани десет митнически нарушения в Международния център по морски престъпления. Това е адски голям брой. Предполага се, че е пренасял тайно какво ли не — плутоний за Либия, оръжие за бунтовници в Аржентина, тайна американска технология за Русия, каквото щеш още. Когато корпусът и двигателите му овехтели, той своевременно бил бракуван и цялата му документация — унищожена.
— Но защо е бил обявен за изчезнал, след като всъщност те са потопили „Сан Марино“, прекръстен на „Бел Час“?
— Защото е имало вероятност да бъдат повдигнати въпроси относно произхода на „Бел Час“. А „Пайлъттаун“ бил снабден със солидна документация, затова именно него обявили за изчезнал заедно с несъществуващ товар и поискали тлъста застраховка от застрахователните дружества.
Пит се загледа в пръстите на краката си и ги размърда.
— Възрастният бригадир споменал ли е за други преустройства на кораби на дружеството „Сосан“?
— Да, за още два — един танкер и един контейнеровоз — отвърна Пърлмутър. — Само че те били преоборудвани, а не преустроени. Имената им били „Бутвил“ и „Венис“.