На кръстовището нямаше пътна табела, затова Суворов мислено хвърли ези-тура и зави наляво. Кипарисите се смениха с борови горички, а след малко той подмина самотна ферма. В този ранен утринен час автомобилното движение беше слабо. Размина се само с една кола и един лекотоварен автомобил. Стигна до по-широк път и забеляза изкривена табела върху наклонен стълб, която го определяше като щатски главен път 700. Номерът не означаваше нищо за Суворов и той отново зави наляво и продължи нататък.
По време на шофирането съзнанието му остана хладнокръвно и неизменно нащрек. Ларимър и Моран седяха мълчаливо бдителни, доверявайки се сляпо на мъжа зад кормилото.
Суворов се отпусна и отмести крака си от педала за газта. В огледалцето за обратно виждане не се отразяваха светлини от следващи го фарове и ако спазваше знаците за разрешена скорост, вероятността да бъде спрян от местния шериф беше малка. Запита се в кой ли щат се намира. Джорджия, Алабама, Луизиана? Можеше да е всеки от най-малко дванайсет. Погледът му затърси някаква улика, когато площите встрани от пътя започнаха да се изпълват с хора, тъмните сгради и къщи се очертаваха все по-ясно под увеличаващия се брой улични лампи.
След още половин час той стигна до мост над воден път, наречен река Стоуно. Изобщо не беше чувал за нея. От най-високата точка на моста видя в далечината да блещукат светлини на голям град. Вдясно от него лампите изведнъж угаснаха и целият хоризонт стана чисто черен. Пристанище, бързо прецени той. После фаровете на колата осветиха черно-бяла пътна табела. Най-горе пишеше: „Чарлстън — 8 км“.
— Чарлстън! — възкликна на глас Суворов, изпълнен внезапно с радостно чувство, и бързо прехвърли наум познанията си за американската география. — Намирам се в Чарлстън, Южна Каролина.
След три километра видя денонощна закусвалня с обществен телефон отвън. Без да изпуска от бдителния си поглед Ларимър и Моран, той набра номера на междуградски поръчки и поиска разговор за сметка на поръчания номер.
40.
Самотен облак се носеше по небето, пръскайки леки капки дъжд, когато Пит спря талбота пред вратата на залата за заминаващи пътници на Вашингтонското международно летище „Дълес“. Предобедното слънце печеше столичния град и дъждът се изпаряваше в мига, в който докоснеше земята. Пит извади куфара на Лорън от колата и го подаде на чакащия носач.
Лорън откръстоса дългите си крака извън тясната спортна кола, държейки с престорена скромност коленете си събрани, и слезе.
Носачът закачи с телбод етикета за багажа към самолетния билет и Пит го върна на Лорън.
— Ще паркирам колата и ще дойда да ти правя компания до повикването ви за самолета.
— Не е нужно — каза тя, пристъпвайки към него. — Трябва да прегледам няколко висящи закона. Ти се връщай на работа.
Той кимна към чантата й за документи, която бе стиснала в лявата си ръка.
— Твоята опора. Загубена си без нея, нали?
— Никога не съм те виждала да носиш подобна чанта.
— Не съм от тоя тип мъже.
— Страхуваш се да не те помислят за чиновник ли?
— Тук е Вашингтон — искаш да кажеш бюрократ.
— Точно такъв си, ако искаш да знаеш. Правителството ти плаща заплата, както на мен.
Пит се разсмя.
— Всички ние носим проклятие.
Тя остави чантата на земята и притисна длани в гърдите му.
— Ще ми липсваш.
Той обви ръце около талията й и леко я притисна към себе си.
— И умната със смелите руски офицери, с подслушваните каюти и с махмурлука след водката.
— Ще имам предвид — усмихна се Лорън. — Ще бъдеш ли тук, като се върна?
— Твоят полет и часът на пристигането ти са своевременно запаметени.
Тя вдигна лице и го целуна. Пит като че ли понечи да каже още нещо, но накрая я пусна и отстъпи назад. Лорън бавно влезе в залата през автоматичните плъзгащи се врати. След няколко крачки се обърна да махне с ръка, но синият талбот бе вече потеглил.
Представители на журналистическото тяло към Белия дом се бяха пръснали покрай телената ограда на президентската ферма, намираща се на около петдесет километра южно от Рейтън, Ню Мексико, с камери, насочени към съседната нива с люцерна. Часът беше седем сутринта — по лятното часово време — и всички пиеха кафе и мрънкаха по повод ранния час, високо равнинната жега, воднистите бъркани яйца и прегорелия бекон, доставени с товарна кола, и други неудобства — действителни или измислени.