— Пол Суворов, агент на КГБ, когото вашите хора са взели на ферибота от Статън Айланд по погрешка.
— Но вие сте знаел.
— Той ми се представи едва когато пристигнахме.
— И въпреки това не ни казахте.
— Вярно е — призна Луговой. — Изплаших се. Когато приключа с този опит аз трябва да се върна в Русия. Повярвайте ми, не си струва да се опълчвам срещу хората от нашата държавна сигурност.
Вроденият страх от човека зад теб — Бугейнвил го беше виждал в очите на всеки руснак, когото бе срещал. Те се страхуваха от чужденците, от съседите си, от всеки униформен. Живееха в страх от толкова дълго време, че това чувство бе станало естествено като чувството на гняв или радост. Той не се изпълни със съжаление към Луговой. Напротив, презираше го за охотата, с която живееше в такава потискаща система.
— Суворов навреди ли с нещо на опита?
— Не — отвърна Луговой. — Вицепрезидентът има леко мозъчно сътресение, но сега е отново под въздействието на успокоителни лекарства. Президентът не е бил докосван.
— Имаше ли забавяне на процеса?
— Всичко върви по график.
— И очаквате да приключите след три дни?
Луговой кимна.
— Съкращавам срока ви.
Луговой остана спокоен, сякаш не бе чул правилно. После истината проникна в съзнанието му.
— О, боже, не! — възкликна изплашен той. — Нужна ми е всяка минута. Аз и екипът ми сбихме процедурите в десет вместо в трийсет дни. Вие ни лишавате от всякакви предпазни мерки. Трябва ни повече време, за да се стабилизира мозъкът на президента.
— Това е грижа на президента Антонов, а не моя или на баба ми. Ние изпълнихме нашата част от сделката. Допускайки човек на КГБ тук, вие изложихте на опасност целия проект.
— Заклевам се, че нямам нищо общо с бягството на Суворов.
— Това е вашата истина — отвърна студено Бугейнвил. — Аз предпочитам да вярвам, че неговото присъствие е било планирано, вероятно по нареждане на президента Антонов. Положително Суворов вече е уведомил шефовете си и сега всеки съветски агент в Щатите е по петите ни. Налага се да преместим лабораторията.
Това беше последният съкрушителен удар. Луговой имаше вид, сякаш беше на път да повърне.
— Невъзможно! — изквича той като изритано куче. — По никакъв начин не можем да местим президента и цялата тази апаратура на друго място и в същото време да спазим абсурдно краткия ви срок.
Бугейнвил загледа Луговой през тесните процепи на очите си. Когато заговори, гласът му прозвуча с каменно спокойствие.
— Не се безпокойте, докторе. Такова разместване няма да е нужно.
42.
Пит влезе в кабинета на НЮМА и завари Хирам Йегър да спи на дивана. С развлечените дрехи, с дългата вързана отзад коса и брадата си, компютърният експерт приличаше на пропаднал пияница. Пит леко го разтърси за рамото. Йегър повдигна единия си клепач, размърда се и се надигна до седнало положение.
— Тежка нощ, а? — попита Пит.
Йегър се почеса с две ръце по главата и се прозя.
— Да имаш чай „Челестиъл Сийзънинг Ред Зингър“?
— Не, само вчерашно претоплено кафе.
Йегър цъкна и направи кисела физиономия.
— Кофеинът ще те унищожи.
— Ами то кофеин, замърсен въздух, алкохол, жени… има ли разлика?
— Между другото — открих го.
— Какво си открил?
— Спипах твоето потайно параходно дружество.
— Сериозно? — оживи се Пит. — Къде?
— На собствената ти територия — отвърна Йегър с широка усмивка. — В Ню Йорк.
— Как го постигна?
— Твоето предположение за корейско участие беше ключът, но не и отговорът. Подходих от този ъгъл и проверих всички товарни и външнотърговски параходни линии, основани в Корея или извършващи курсове под тяхна регистрация. Такива има над петдесет, но нито една не водеше към банките, които проверявахме преди това. След като нямаше вече къде другаде да търся, оставих компютъра да си действа сам. Честолюбието ми се нарани. Той се оказа по-добър детектив от мен. Разковничето било в името. Не корейско, а френско.
— Френско?
— Основана в Световния търговски център в долни Манхатън, флотата им от законно регистрирани кораби плава под флага на Сомалийската република. Как ти се струва това?
— Продължавай.
— Първокласно дружество, без никакъв брак, оценено от „Форчън“, „Форбс“ и на Дън и Брадстрийт като безупречно чисто. Толкова чисто, че годишният им отчет бил представян под звуците на арфа! Поразчоплиш ли обаче повърхността малко по-дълбоко, ще откриеш повече подставени лица и фиктивни техни клонове от всички хомосексуалисти в Сан Франциско, взети заедно. Подправена корабна документация, незаконни искове за изплащане на застраховки, издаване на разрешителни на кораби фантоми за превоз на несъществуващ товар, замяна на безстойностни товари за такива с огромна стойност. И винаги извън юрисдикцията на частни фирми и правителства, които дружеството изнудвало.