— Съжалявам — отвърна Куин. Бяха се уговорили кога да му се обади, но той бе насочил цялото си внимание към къщата и забрави. — Всичко е наред.
— Сигурен ли си?
Нейт очакваше точната фраза, за да разбере, че наставникът му наистина е добре.
— Няма проблеми — каза Куин.
— Разтревожи ме — каза Нейт. — Вече щях да търся подкрепления.
— Съжалявам — повтори Куин. — Нещата са малко по-сложни, отколкото предполагах.
Стигна до другия ъгъл на къщата и надникна. Пак двор. Почти очакваше да види белведер в средата, но нямаше.
— Куин?
— В момента съм зает — отговори Куин.
— Тогава ми звънни, когато имаш свободно време — каза Нейт. — Попаднах на нещо.
— Задръж. — Куин се промъкна покрай ъгъла и приближи следващия прозорец.
Стаята от другата страна май бе главната спалня. Рискува да включи фенерчето и фокусира лъча, за да намали вероятността разсеяната светлина да стигне до предната част на къщата.
— Да не би да си успял с кода от контейнера? — попита той, докато надничаше вътре.
— Не — отвърна Нейт. — Нямам представа какво означава.
— Нищо ли не намери?
— Не отговаря на никакви стандартни кодове.
Куин прекара лъча по стената. Стаята имаше три врати. Едната водеше към коридора, другата — най-вероятно към баня. Третата беше затворена. Дрешник?
— Е? — попита Куин. — Напъни се повечко.
В стаята имаше широко легло с бяла дървена рамка, покрита с богата резба. В другия край се виждаше голям гардероб, също бял, но с по-проста изработка. Беше изместен от стената и сега стоеше под странен ъгъл. До него имаше тоалетка в същия цвят. И тя бе избутана от първоначалното си място. Куин не видя скрин, но точно под прозореца имаше нещо приблизително със същите размери.
В тази стая също цареше хаос — разхвърляни дрехи, книги, грим и обувки. Матракът бе оголен и срязан, от зейналата рана се бяха изсипали пружини и памучен пълнеж. Стените също не бяха подминати. Сякаш някой ги беше надупчил с щанга на всеки няколко педи.
— Мислех си дали да не потърся малко помощ за това — каза Нейт.
— Не би трябвало да ти е нужна.
Въпреки хаоса ясно личеше, че стаята е принадлежала на жена. Нямаше мъжки дрехи, нито обувки. Нищо, което да подскаже, че помещението е използвано от съпрузи.
Куин знаеше, че това не е доказателство, че къщата е на Джени, но потвърждаваше подозренията му. Семейството, което бе видял, беше фасада, която да заблуди всеки случаен посетител и да прикрие погрома, който се вършеше вътре.
— Знаеш ли, Орландо сигурно ще се справи с това за нула време — каза Нейт.
Куин изключи фенерчето.
— Не съм молил Орландо да се справя с кода, нали така?
— Да, но бих могъл да й звънна. Няма да има нищо против.
— Не — отсече Куин.
Следваше задна врата, водеща към кухнята, както и плъзгаща се стъклена врата, зад която имаше нещо като по-малка дневна. И двете бяха заключени.
— Разбра ли откъде е тръгнал корабът? — попита Куин.
— Да. — Този път в гласа на Нейт се долавяше самодоволство. — От Шанхай.
— Интересно.
— Не го ли очакваше?
— Не съм очаквал нищо — отвърна Куин. Всъщност Шанхай му звучеше логично. Повечето доставки до Западния бряг идваха от Азия, а Шанхай бе едно от най-оживените пристанища не само в Тихия океан, но и в целия свят.
Непосредствено след стъклената врата имаше по-малък прозорец. С матирано стъкло. Баня. Прозорецът беше отворен. Само няколко сантиметра, сигурно, за да излиза влагата, но дори да беше затворен, Куин можеше да се справи с него.
— Изпратих снимки на имейла ти — каза той, докато надничаше вътре. — Виж дали ще успееш да получиш добър образ на всеки от заснетите. Помниш как се работи с програмата за увеличение и изчистване, нали?
— Все това ме питаш.
— Е, помниш ли?
— Да. Помня.
Куин побутна прозореца със свободната си ръка.
— Добре. Пусни я и провери един номер. Имаш ли нещо за писане?
— Да.
Куин му продиктува номера на волвото. Съмняваше се, че ще попаднат на нещо полезно. При толкова педантични хора, ако не колата, най-малко номерата бяха крадени.
— Това ли е всичко? — попита Нейт.
— Не — отвърна Куин и му даде адреса на Джени. — Искам пълен списък на собствениците. Може да ти се наложи да поровиш малко повечко.
— Дадено — каза Нейт. — Доколкото разбирам, още не си намерил приятелката си.