Намериха малко кафене недалеч от Маркет стрийт. Без сервитьори, само щанд и масичка с подправки. Взеха си по чаша кафе и Куин каза на Нейт да седне отвън, след което поведе Албина към една маса до стената.
— С Марков работехме от време на време — каза Албина. — Винаги е бил честен с мен, така че му отвръщах със същото. Пусках му информация, а той си затваряше очите в подходящия момент. Добре де, може и да не сме били приятели, но го уважавах. Беше добър клиент.
— Казвал ли ти е, че сме приятели? — попита го Куин.
— Може и да го е споменавал.
Не беше точно отговор, но Куин го подмина за момента.
— Това не обяснява как трупът му се е оказал на твоя кей.
Албина отвори две пакетчета захар и ги изсипа в кафето си. Докато разбъркваше, вдигна очи.
— Трупът ми беше изпратен. От клиента ми.
— И кой е клиентът ти?
— Стига, Куин. Знаеш, че не мога да ти кажа.
Куин се наведе напред.
— Във влака се правеше, че си чакал с нетърпение да ми разкажеш всичко. Така че казвай кой е клиентът?
Взираха се един в друг повече от минута.
— Намерил си съобщението на Марков, нали? — попита Албина.
— Намерих го.
— Разбра ли вече какво означава?
— Защо? Ти знаеш ли?
Албина поклати глава.
— Не. Просто ми е любопитно.
— Клиентът, Хорхе. Кой е той?
Албина отново разбърка кафето и отпи.
— Мога да ти кажа само едно. Той те познава и те уважава.
— Уважава ме? — повтори Куин. — На твое място не би ми пукало какво мисли за мен. Убива приятеля ми, после изпраща трупа му, за да го погреба. Кой е той?
— Казах ти. Не мога.
— Добре. Приключихме.
Куин понечи да стане, но Албина го хвана за китката.
— Не приемай нещата погрешно — каза той. — Сигурен съм, че клиентът ми се е опитвал да постъпи както трябва. Каза ми, че мъртвият трябва да бъде с приятелите си, а не да бъде хвърлен през борда.
— Стига глупости! Кой е той, мамка му?
Някои от клиентите погледнаха към тях.
— Успокой се — каза Албина. — Не се впрягай толкова.
Куин отново седна и присви очи.
— Кой ти прати контейнера?
Албина замълча за момент, после поклати глава.
— Не мога да ти кажа. Но има причина да го направи.
— Не ми пука за причината — каза Куин и се облегна назад.
— Напротив, пука ти. Смяташ, че изпращачът на контейнера е убиецът на Марков, а аз знам, че не е така. Тук обаче има проблем. Само двама души знаят от кого е дошъл контейнерът. Изпращачът и аз. Ако се разчуе, нещата за него ще загрубеят. Нали се сещаш какво имам предвид?
— Кой е? — попита Куин.
— Изобщо ли не ме слушаш?
— Слушам те. Просто не ми пука — рече Куин.
— Твоя работа. Мога да ти кажа само онова, което знам.
— Можеш да ми кажеш истината.
Албина вдигна ръце.
— Щом не искаш да ми повярваш, няма да ми повярваш. — Замълча. — Виж, мога да ти кажа нещо. Контейнерът не е бил натоварен на кораба. Беше докаран по въздуха.
— По въздуха?
— Доколкото разбрах, точно този контейнер не е бил в кораб поне три седмици.
Куин се замисли и разбра какво значи това. Тялото на Марков не се беше подуло и обезцветило заради една седмица в морето. Беше станало на сушата, докато контейнерът си е стоял някъде. На някакво горещо място, където слънцето бе превърнало металната гробница в пещ. Куин беше сигурен, че приятелят му е бил жив, когато са го затворили; съобщението на стената беше доказателство за това. Разбира се, можеше да е написано и от някой друг, но инстинктът му казваше, че авторът е Марков.
В крайна сметка разкритието на Албина означаваше, че Марков може да е умирал и на не повече от километър от хората, които биха могли да го спасят.
— Защо трябваше да го отнасяте на пристанището?
— Защото щеше да задаваш много въпроси, ако беше някъде другаде.
— Задавам ги сега.
— Така е, но от няколко дни вече работиш, нали?
Думите му изненадаха Куин.
— Да не искаш да кажеш, че клиентът ти е искал да разследвам смъртта на Марков?
— Не знам дали иска, но ти дава тази възможност.
— Значи фактът, че предишната спирка на „Рийгъл 3“ е Сингапур, не означава нищо, така ли?
— Не съм казвал подобно нещо.
Куин се опита да разчете изражението му.
— Казваш ми, че клиентът ти няма нищо общо със смъртта на Марков. Че контейнерът е бил докаран по въздуха. Че Сингапур остава в играта. Но няма да ми кажеш кой е клиентът, така ли?