Докато тичаше към ъгъла, мъжът погледна назад към Куин. Беше шофьорът от Хюстън. Погледът му издаваше, че и той го е познал.
Куин тичаше с все сили. Беше плътно до сградата, когато стигна ъгъла, след което закова.
Джени и шофьорът бяха изчезнали.
27.
Куин хукна по улицата, като въртеше глава наляво и надясно, отчаяно се мъчеше да открие Джени. Тук тълпата бе по-спокойна, сякаш суматохата при Водната порта бе отдалечена на хиляди километри. Няколко души го изгледаха, докато тичаше покрай тях.
Някъде напред и отляво се чу сподавен вик.
Затича се с всички сили. Забеляза пролука между две сгради отпред. Точно преди да стигне до нея, спря, опря гръб на стената и се заслуша.
Отново се чу вик. Женски.
Надзърна предпазливо. Зад ъгъла имаше тясна сервизна алея. От едната страна бяха подредени кофи за боклук. Малко зад тях Куин различи гърба на шофьора. Ако беше с него, Джени оставаше скрита зад кофите.
Куин се прокрадна в алеята, като се криеше зад кофите. Извади единия зиг зауер от чантата, взе заглушителя и тихо го закрепи на дулото.
Запромъква се напред, после отново спря и се заслуша.
— Да. На Чайна стрийт — казваше шофьорът. — Побързай.
Куин чу тихия тон на мобилен телефон, когато връзката прекъсна.
— Транспортът ще бъде тук след минута — каза мъжът. — С теб е свършено. Разбираш ли? Всичко свърши, не можеш да офейкаш!
Куин хвана пистолета с две ръце, излезе бързо от скривалището си и тръгна към мъжа. Измина не повече от метър и половина, когато шофьорът го забеляза.
— Спри на място — каза мъжът. Държеше пистолет, насочен към Джени.
Куин направи още няколко крачки. Беше се прицелил в гърдите му.
— Казах на място!
Между тях вече оставаха само три метра.
Джени погледна към Куин. Погледът й издаваше поражение. Миг по-късно го разпозна и на лицето й проблесна надежда.
Куин направи още една стъпка.
— Спри, или ще я убия! — каза мъжът. — А ти не искаш това.
Куин знаеше, че блъфира. Джени им трябваше жива. Каквото и да търсеха, тя беше ключът към него.
— Джени, ела тук — каза Куин.
— Какво?! — възкликна мъжът. — Да не си помръднала.
— Джени — каза Куин. — Всичко е наред.
— Не е наред — каза мъжът. Повдигна леко пистолета и се прицели в главата й.
Куин се канеше да я повика отново, когато внезапно движение в далечния край на алеята привлече вниманието му. Едва успя да се сниши, когато осъзна, че нещо лети към тях.
Нямаше нужда да го прави. Вместо да постъпи като Куин, мъжът с пистолета се обърна да види какво става. Груба грешка.
Сигурно видя бодливия овален предмет миг преди той да го улучи в лицето.
Силата на удара го отхвърли назад, но мъжът някак успя да се задържи на крака, макар да бе на път да изгуби съзнание.
Куин моментално се хвърли към него и го блъсна с все сила в стената. Този път очите на мъжа се затвориха и той се свлече на земята.
Без да поема повече рискове, Куин грабна пистолета му — просто за всеки случай. Но мъжът беше в несвяст.
Внезапно чу стъпки от посоката, откъдето бе долетял предметът. Рязко се извъртя с двата пистолета в ръце, готов за стрелба.
Беше Орландо. Носеше ръкавици и в едната си ръка държеше друг овален предмет.
Сега го разпозна. Дуриан. Местен плод — зелен на цвят, дълъг към трийсетина сантиметра и с тегло половин-един килограм. Най-характерната му особеност обаче беше покритата с твърди шипове черупка. Почти приличаше на напомпана версия на лимонка.
Куин й подхвърли пистолета със заглушителя, принуждавайки я да пусне плода. Кимна към мъжа до стената и коленичи до Джени. Знаеше, че Орландо ще го прикрива.
— Нарани ли те?
Джени поклати глава.
— Само ме хвана. Какво… какво стана? Чух изстрел.
— После ще ти обясня.
Помогна й да се изправи и каза:
— Приятелите му ще пристигнат всеки момент. Вие двете бягайте към края на алеята и ме чакайте там.
Орландо не се поколеба нито за миг.
— Хайде — каза тя на Джени и се затича в посоката, откъдето беше дошла.
Джени я последва.
Куин коленичи до изпадналия в безсъзнание и го претърси.
Откри телефон, портфейл и връзка ключове. Прибра ги в чантата заедно с пистолета му.
Вместо да отиде при Орландо и Джени, той тръгна обратно към улицата и спря в самия край на алеята. Подаде се леко, за да може да огледа.