Само че не му се искаше да проточва нещата повече от необходимото.
— Къде е Нейт? — попита той.
— Спи.
Тръгна по коридора и погледна първо в голямата спалня, а после в малката, където намери чирака си да хърка на леглото. Приближи го и го разтърси.
— Ставай.
Нейт отвори очи.
— Какво? Какво има?
— Ставай.
— Не може вече да е сутрин.
— Не е — каза Куин и тръгна към вратата. — Обличай се и идвай, трябваш ми.
— А… добре — още сънено каза Нейт. — Ще ми дадеш ли минутка?
— Ще ти дам две.
Куин се върна в дневната и набързо разказа на Орландо за срещата си с Джени.
— Пак отиваш там, нали? — каза тя.
Куин извади касетата на Джени и й я подаде.
— Вземи.
— Сменяш темата.
— Да.
Орландо се намръщи и взе касетата. Завъртя я между пръстите си.
— Това е AIT лента.
— За данни?
— Да. Разработка на „Сони“. Прилича на осеммилиметрова касета.
— Тя каза, че имало запис.
— Може да има звуков файл. Обикновено е достатъчно просто да го разархивираме, но контейнерът ми изглежда повреден.
— Имам вяра в теб.
— Дори не разполагам с устройство, което да разчете това — с очевидно раздразнение каза тя.
— Обади се на Не Вин — посъветва я Куин. — Сигурен съм, че ще намери нещо.
— Устройства като тези не се търкалят под път и над път.
— Ще намери.
— Тогава ти му се обади — каза тя.
Куин се замисли за момент.
— Добре. — И без това трябваше да помоли стареца за още нещо.
Чуха как Нейт отваря вратата на стаята си и тътри крака по коридора.
— Взимаш момчето чудо със себе си? — попита Орландо.
— Реших, че няма да е зле.
— Може би е по-добре този път аз да дойда.
— Наистина трябва да разбереш какво има на тази лента.
— Ако успея да разбера.
— Ако някой може да го направи, това си ти.
— Ихаа, благодаря, татенце. — Физиономията й стана сериозна. — Пази се.
— Да се пази? — обади се Нейт, докато влизаше в дневната. — От какво да се пази?
Изминаха пеша пътя до „Кейсайд Вилас“. По-рано през деня Куин почти беше решил да забрави за съобщението на Марков. Каквото и да имаше в сградата, то не бе по-важно от това да изведат Джени от острова. Но този план не проработи. Всъщност Джени смяташе, че онова, което е намерил Марков, може да й помогне и това само засили вниманието на Куин към „Кейсайд Вилас“. Така че завръщането им там изглеждаше съвсем логично.
По пътя се обади на Не Вин. Не се изненада, че старецът е още буден.
— Не въртя супермаркет — каза Не Вин, след като Куин му обясни от какво се нуждае.
— Не съм си го и помислял.
От другата страна се чу въздишка.
— Устройство за разчитане може отнеме време. Аз обади, когато намери.
— Нужно ни е колкото се може по-скоро. Така че вместо да се обаждаш, го прати в апартамента по някой от хората ти.
— Ти си голяма беля, знаеш? — каза Не Вин.
— Трябваше да си го помислиш, преди да ми пратиш контейнера с трупа на Марков.
— Никога не казвал, че аз пратил контейнер.
— Значи ще пратиш устройството в апартамента? — отново настоя Куин.
— Да, да. Аз погрижи за това.
— А тока? Можеш да се погрижиш и за него, нали?
Последва дълга пауза.
— Погрижи и за ток. Мой човек обади, когато готови. Казва се Лок.
— Добре. Ще бъдем на място след… — Куин погледна часовника си. — След двайсет минути. Ще бъде страхотно, ако се случи горе-долу по същото време.
— Ти си голяма беда.
Връзката прекъсна.
Куин и Нейт стояха в коридора на четвъртия етаж, недалеч от стълбите. И двамата бяха с раници на гърба и с латексови ръкавици. Ако в този момент някой излезеше и ги видеше, нямаше начин да ги помисли за обитатели на кулата, които се мотаят в коридора. Но също като преди сградата бе потънала в сън. Никой не ги забеляза.
Куин държеше телефона си. Той също се беше смълчал.
— Може би приятелят ти няма да успее — предположи Нейт.
— Търпение — отвърна му Куин.
Измина още минута.