— Може би е по-добре да се върнем — каза Нейт. — Да го направим утре през нощта. Нали се сещаш, да дадем на стареца повече време да уреди нещата.
Този път Куин не отговори.
Още една минута.
— Ами ако някой от пазачите се…
Тихото бръмчене на телефона прекъсна Нейт.
Куин го доближи до ухото си.
— Да.
— Господин Куин?
— Да. Кой се обажда?
— Лок. — Човекът на Не Вин. Ако се съдеше по гласа, беше горе-долу на възрастта на Нейт и имаше лек британски акцент. — Когато сте готови, казвайте.
— Вече сме готови — каза Куин.
Секунда. Две. Три.
Изведнъж всички светлини в коридора угаснаха. Наблизо нямаше прозорци, но Куин знаеше, че токът е спрял не само в сградата, но и на няколко пресечки от северната страна на реката.
— Вече е тъмно — каза Куин.
— Мога да гарантирам най-много един час — уведоми го Лок.
— Повече от достатъчно е.
Куин прекъсна връзката и включи камерата. Слабото синьо сияние от екрана осветяваше лицето му.
— Има ли проблем? — попита Нейт.
— Не — отговори Куин. Затвори капака на телефона и извади бинокъла за нощно виждане, който чиракът му бе използвал при предишното им посещение. — Чакай тук.
Куин очакваше, че някой от обитателите ще излезе да провери дали няма ток и в коридора, но докато вървеше към апартамент 04–21, не се появи никой. Или всички спяха, или бяха приели, че електричеството е спряло в цялата сграда.
Спря, когато стигна до 04–20. Извади отново телефона и насочи обектива към стената на апартамента. Всичко беше тъмно. Нямаше нито ток, нито хора.
Бързо се върна при Нейт и прошепна:
— Празно е. Да идем горе.
През вратата на 04–21 не можеше да се мине, затова трябваше да има някакъв друг вход. И тъй като горният апартамент — 05–21 — принадлежеше на друга фиктивна компания, може би се влизаше именно оттам.
Планът на петия етаж бе абсолютно същият като на четвъртия. И тук всичко тънеше в мрак.
Нейт постави ръка на гърба на Куин и той го поведе по коридора.
— Същото като долу — каза Куин, когато наближиха апартамент 05–21. — Аплик точно пред вратата. — Активира телефона си и го подаде на чирака си. — Провери го.
Нейт включи топлинния сензор и насочи обектива към украсата.
— Виждам два източника на енергия. Вероятно батерии.
— Два ли? — изненада се Куин.
— Един в долната част и един в горната.
Куин насочи бинокъла за нощно виждане към аплика. И този имаше дупка в долната си част. Значи това трябваше да е камерата. Горе обаче не се виждаше никакъв отвор.
„Първо камерата“ — помисли си.
Докато Нейт сканираше апартамента, Куин свали раницата и извади малка правоъгълна кутия.
— Тъмно — обади се след малко Нейт. — Апартаментът е празен.
— Добре — каза Куин.
Натисна превключвателя отстрани на кутията и малкият вграден екран оживя. Превъртя менюто, докато не намери функцията „ТЪРСЕНЕ НА СИГНАЛ“. Избра я. Появи се друг набор от опции. Куин избра „ЦИФРОВО ВИДЕО“ и изчака устройството да претърси евентуалните честоти на предаване.
Четиридесет и пет секунди по-късно на екрана се появи тъмен неясен образ. Беше намерил сигнала на камерата в аплика.
— Дръж — каза Куин и подаде монитора на Нейт.
Извади от джоба си диск колкото дребна монета, с дебелина около сантиметър. Свали защитното покритие от залепващата се гумена основа и се промъкна покрай стената, докато не се озова на няколко стъпки от аплика. Докосна малкото ключе отстрани на диска и залепи устройството за стената. Задържа го за момент, за да се увери, че няма да се отлепи.
— Готово — обади се Нейт. Гледаше малкия монитор.
Дискът беше заглушител. Докато не го изключеха, камерата щеше да предава само шум.
Куин приближи аплика и извади фенерчето си.
— Другият източник от тази страна ли беше, или от другата? — попита той.
— От другата — отговори Нейт.
Куин бързо се премести от другата страна, минавайки право пред обектива на камерата. Насочи светлината към края на аплика и бавно придвижи лъча нагоре. Не се виждаше нищо особено.
Бавно и внимателно се пресегна и пъхна пръсти във вазата покрай стеблата на цветята. Съвсем малко след ръба напипа някаква издутина. Беше широка около сантиметър и заоблена отгоре като пъпка. Познаваше тази форма.
Обхвана предмета с пръсти и дръпна. След кратко съпротивление той се отдели от стената. Като че ли се държеше от магнит. Куин усети как се привлича към аплика, докато го буташе към ръба. Извади пръсти от вазата.