31.
Вратата на спалнята се отвори.
— Ела изгрей — разнесе се гласът на чирака му. — Обед е.
Отначало Куин си помисли, че Нейт вече знае какво е станало между него и Орландо. Но когато отвори очи, откри, че е сам в леглото.
Обърна се по гръб и погледна към вратата. Нейт стоеше на прага.
— Поръча събуждане, помниш ли?
— Помня.
— Орландо ми каза да те оставя да поспиш още малко, но реших, че щом си казал по обед, значи по обед.
— Благодаря — каза Куин. — Тя къде е?
— Къде другаде? Пред компютъра. — Нейт излезе в коридора, после отново пъхна глава в стаята. — Кафето също е готово.
Орландо беше станала скоро. Куин бе продължил да я прегръща в съня си и често се събуждаше, за да се увери, че наистина е до него.
Когато ставаше, долови уханието й по възглавницата, характерния аромат на тялото й — тръпчив, сладък и подканващ.
Бързият горещ душ разпръсна мъглата от главата му и му помогна да се съсредоточи върху настоящето. Облече се, отиде право в кухнята, взе чаша кафе и се върна в дневната.
— Здрасти — каза той, докато вървеше към масата, на която работеше Орландо.
— Здрасти — отвърна тя.
Настъпилото мълчание не бе точно неловко, но не беше и нормално.
Тя погледна към него и на устните й заигра тънка усмивка.
— Спах чудесно.
— Хубаво — каза той и добави малко по-бързо от необходимото: — Аз също.
Отново се умълчаха.
— Ако някой се интересува, и аз спах доста добре — обади се Нейт.
В друга ситуация Куин щеше да му отговори нещо от рода на „Никой не се интересува“ или „Изобщо не ми пука“, но сега беше различно.
— Отлично — рече той.
— Е, не беше чак толкова добре.
— Стигна ли донякъде? — обърна се Куин към Орландо.
Тя кимна.
— Успях да сваля всичко от твърдия диск на компютъра.
Куин придърпа един стол и седна до нея.
— Ето, нали ти казах, че можеш да го направиш.
— Не съм и помисляла, че не мога.
— Има ли нещо интересно?
Тя се усмихна.
— Предимно неща, които можеха да се очакват. Офис програми и няколко документа. Има и цял PDF каталог на всичко, което продават. Това може да те заинтересува. — Орландо щракна върху един файл и отвори електронна таблица. — Ценова листа.
Документът изброяваше стоките и единичната им цена, както и отстъпките при закупуване на повече бройки.
— А някаква информация кои са тези хора?
— Нищо — отвърна тя. — Дори софтуерът е регистриран с произволно име. А. Лий. Няма фирма. — Орландо замълча за момент. — Има обаче нещо интересно. Влязох в системата и намерих серийния номер на машината. Оказва се, че е купена едва преди две седмици тук, в Сингапур.
— Знаеш ли откъде?
— Пристигнала е по пощата до адрес недалеч от Булеварда на орхидеите. И да, проверих го. Адресът не съществува.
— Прекрасно — рече Куин. — А клиентите? Има ли нещо за тях?
— Има папка „Клиенти“, но е празна.
Изражението й показваше, че това не е всичко.
— Но? — подкани я той.
— Поразрових из твърдия диск и възстанових всички изтрити файлове, които успях. Не бяха много. Или върху останалите е записана някаква информация, или просто не използват толкова често компютъра.
— Но намери нещо, нали?
— Да. Няколко електронни таблици. Съдържаха само числа, така че нямам представа какво означават. Имаше също копие на каталога, няколко временни файла, създадени от компютъра, както и един текстов документ.
Отвори текстовия документ.
А Камарудин
SR-98
— Камарудин. Прилича на име — обади се Нейт.
— Име е — каза Орландо. — Но не открих нищо необичайно за него.
— Може да е псевдоним — предположи Куин. — По-интересно е това SR-98.
Беше виждал сигнатурата и преди. Знаеше, че ставаше дума за оръжие, но не можеше да се сети какво точно.
— Карабина — каза той.
— Снайперистка карабина — уточни Орландо. — Британска. На въоръжение е в Обединеното кралство, Австралия… — Замълча и погледна Куин. — И дори в Сингапур.
— Значи не е трудно да се сдобиеш с подобно нещо.
— И аз така бих предположила — рече тя. — Но е шантаво, не мислиш ли? Защо само този файл се поддаваше на възстановяване? Струва ми се, че са записвали данни върху другите от съображения за сигурност. Само този файл е изтрит просто така.