Денят, след като откриха тялото на Джесика, се върнах в апартамента си — Марта получи къщата, тка че живеех в двустайна кутийка в кооперациите в Саундвю — и поломих всичко. Всичко, освен стаята на Джесика. Втората стая се пазеше специално за Джеси. Влязох вътре и с маркер за черна магия начертах контурите на мъж на една от стените. После взех най-големия кухненски нож, който ми попадна и се нахвърлих върху фигурата. Нанасях удари върху ламперията, пронизвайки я с ножа пак и пак, докато не се изтощих. Едва тогава успях някакси да заспя.
Бях го правил всяка вечер след смъртта на Джесика, но тази нощ не се получаваше.
Последните думи на Каски направо ме подлудяваха.
Малката ми Джесика е била накълцана на парчета от някаква жена? Жена? Не можех да повярвам. Гризеше ме отвътре като чудовищен паразит. Не можех да работя, не можех да се храня, не можех да спя. ФБР знаеха кой е убил моята Джесика и си мълчаха. И аз трябваше да знам. Исках само едно име. Лице. Нещо, върху което да съсредоточа този гняв, който насищаше кръвта ми и тровеше всяка моя клетка.
Жена! Каски най-вероятно бе в грешка. Джесика е била — идеше ми да повърна всеки път, като си го помислех — насилвана. Не може да е била жена.
Издържах два дена — и две нощи, малодушно нахвърляйки се на мъжката фигура, начертана на стената. И тогава пристъпих към действия.
Първото, с което се заех на сутринта, бе да посетя най-близкото бюро на ФБР. Намираше се на Куийнс Булевард в Рего Парк. Бях наясно, че съм дал дума на агент Каски, но… дъщеря ми… нейният убиец… никой не можеше да очаква от мен, че ще спазя обещанието си. Никой!
Бях във фоайето на сградата, търсейки кабинета на директора, когато чух глас вляво от мен.
— Какво по дяволите правите тук?
— Точно който ми трябваше…
— Не разговаряйте с мен! — изсъска той, хвърляйки погледи към фоайето. — Изчезвайте оттук!
— Не сте познал, Каски. Вашите хора знаят кой е убил дъщеря ми и ще ми кажат, иначе ще се обърна към пресата.
— Искате да ме съсипете ли?
— Не. Не искам нищо такова. Но ако се наложи, няма да се поколебая.
Той замълча за миг, после издаде нещо средно между въздишка и изръмжаване.
— Майната му! Чакайте ме отвън. В уличката зад ъгъла. Десет минути.
Той се отдалечи без да дочака отговор.
Уличката беше дълга и тясна, препречена в другия край с десетфутова телена мрежа. Изчаках близо до началото, придържайки се към сенчестата страна. Едва бе изминала половината утрин и вече започваше да става жежко. Каски се появи след няколко минути. Той ме подмина, като че ли не ме е видял, но ме заговори с ъгълчето на устните си.
— Последвайте ме. Не искам да ни виждат заедно.
Последвах го. Той ме заведе чак зад гърба на сградата. Когато заобиколихме един контейнер за боклук, от който се носеше гнилостна миризма, той се обърна, хвана ме за ризата и ме запрати в стената. Бях скован от изненада. Сблъсъкът ми изкара въздуха.
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? — попита през стиснатите си зъби.
Бях готов да му прасна един в ченето, но яростта в очите му ме накара да се поколебая. Той изглеждаше способен да ме убие.
— Казах ви — измърморих аз. — Искам да знам кой е убил дъщеря ми. И ще го открия.
— Забравете, Сантос.
Погледнах го право в очите.
— Какво ще направите? Ще ме убиете ли?
Той изглежда обмисли този вариант и това малко ме стресира. После обаче раменете му се отпуснаха.
— Колко съм глупав! — каза той. — Трябваше да си гледам моята работа и да ви оставя да се задушавате от безпокойство една-две години. Но не, трябваше да се правя на господин Добросърдечен.
Съчувствах му. Всъщност чувствах се като пълен боклук, но не можех да си позволя да спра заради това.
— Вижте — казах аз. — Оценявам това, което се опитахте да постигнете, но то просто не действа както сте си го мислил. Вместо да ме успокои, то ми се отрази точно наобратното. Направо ме подлуди.
Изражението на Каски бе също толкова безизразно, колкото и гласът му.
— Какво искате, Сантос?
— Първо, искам да знам, защо оня ден казахте, че убиецът е „тя“?
— Кога съм го казал? Не съм казвал такова нещо.
— Ооо, напротив. Докато се отдалечавахте. И не ми казвайте, че съм разбрал погрешно, защото не е така. Казахте: „Ще се постараем тя да си получи заслуженото.“ Как е възможно убиецът на Джеси да е жена, след като го проследявате чрез ДНК-анализ на семенната течност, която е открита в… — Стомахът ми се сгърчи.
Усмивката на Каски бе мрачна и горчива.
— Мислите ли, че Бюрото не може да си осигури местен патолог, който да промени доклада си от съображения за сигурност? Събудете се, Сантос. Това бе вмъкнато, за да сме сигурни, че никой няма да се усъмни, че издирваният е мъж.