Искаше ми се да го убия. Бях прекарал цяла седмица с мисълта, че Джесика е биал изнасилена, преди да бъде накълцана. А всъщност това въобще не се беше случило. Но все пак запазих спокойствие.
— Искам името й.
— Не става.
— Тогава отивам в Таймс, в Поуст и в Нюз! Веднага!
Обърнах се и закрачих по уличката. Бях изминал около десет крачки, когато той се обади.
— Киуло. Реджина Киуло.
Обърнах се.
— Коя е тя?
— Бившо гадже на Бруно Папиларди.
Втрещих се. Бруно Папиларди — най-големия престъпнически бос в Ню Йорк. Делото за рекет срещу него пълнеше весниците от няколко месеца насам.
— Тя наистина ли е толкова важна в това дело?
— От начина, по който съдията разхвърля нашите доказателства насам-натам изглежда, че тя ще бъде цялото дело. Може и да е психо, но не е тъпа. Правела е записи, докато с Бруно са били в леглото. Изглежда, че когато е свършвало цялото охкане и ахкане, Бруно е имал склонност да се хвали. Има една особено пикантна нощ, в която той разказва, как лично е премахнал един местен бос от Тиймстър, който не искал да му играе по свирката. С помощта на показанията на Реджина Киуло, ще можем да го ковнем за нещо повече от рекет. Например за убийство.
Не ми пукаше за Папиларди. Интересувах се само от един човек.
— А Джесика… защо?
Каски поклати глава.
— Не знам. Не съм психиатър. Но знам, че дъщеря ви не е била първата. Реджина Киуло е убила пое още две през последните две години. Другите изобщо не са намерени.
— Тогава как…?
— Тя ни каза. Издъни се при четвъртата. Прибра се сутринта, около три. Открихме ножа на задната седака на колата. Направихме връзката, натиснахме я и тя ни каза. Винаги сме подозирали, че не е в ред но… — Той потрепери. — Никога не сме предполагали…
Искаше ми се да побегна, но трябваше да издържа докрай.
— Така че разбирате нашата дилема — продължи Каски. — Не можем да я осъдим. Поне не сега. Хората на Папиларди я търсят под дърво и камък из целия североизток. Ако я арестуваме, няма да оцелее и една нощ в затвора. А ако по някакво чудо оживее, адвокатът й незабавно ще пледира за невменяемост, което ще унищожи стойността на нейните показания срещу Папиларди.
Преглътнах с усилие. Гърлото ми бе като посипано с пясък.
— Къде я държите?
— Майтапите ли се? Да ви кажа, че да отидете да се правите на Рамбо? Няма да стане.
— Не искам да я убивам.
— Други ги говорехте оня ден на гробищата.
Усмихнах се. Трябва да е изглеждало заплашително, защото Каски се отдръпна.
— Тогава бях разстроен. Леко полудял. Не бих могъл да забия нож в човек. Освен това, вече имам достатъчно информация, за да мога да я убия. Ако го искам. Мога да се обадя на Папиларди и да му кажа, че тя е в Монро. Той ще свърши останалото. Но не искам. Само искам да знам как изглежда. Искам да видя нейна снимка. И искам да знам къде живее, така че да мога да минавам с колата оттам от време на време, за да съм сигурен, че все още е там. Ако ми се разреши да го правя, ще мога да изтърпя чакането.
Той ме изучаваше. Надявах се да съм бил убедителен. Молех се номерът ми да мине.
Но всъщност, аз и без това не му бях оставил голям избор.
— Отседнала е на „Шор Драйв“ в Монро.
Не можах да се въздържа.
— В родния ми град? Довели сте тази детеубийца в родния ми град?
— Тогава не знаехме каква е. Но можете да ми вярвате, че няма да ни се изплъзне пак. Това бе последното хлапе, което някога е наранявала.
„Адски си прав!“ — помислих си аз.
— Искам да видя досието й.
— Не мога да го доставя…
— Ще го доставите — казах аз, обръщайки му гръб. — И то до довечера. Или ще задействам телефоните. Донесете го в апартамента ми.
Не му оставих адреса си. Бях сигурен, че вече го има.
Връщайки се в апартамента, взех магическия маркер и обогатих рисунката на стената с няколко детайла. Добавих пола. И дълга, небрежно заметната коса. След което грабнах ножа и се хванах на работа с нови сили.
Каски довтаса около десет, от него се носеше миризма като от пивоварна с теч, а под мишница носеше тъмножълта папка. Профуча покрай мен и хвърли папката на масата в дневната.
— Мъртъв съм! — каза той, докато събличаше раздърпаното си сако и го мяташе през стаята. — Две години до пенсия, а сега спокойно мога да се сбогувам с нея!
— Какво е станало?
— Това е станало! — каза той, сочейки папката. — Като се установи, че липсва Бюрото ще я проследи до мен и ще ми направи задника на прашка! Мамка му, добрите хорица приключват с кариерата си наистина бързо!