— Добре, да поговорим за случая.
— Започнах да подреждам парчетата от пъзела, но остават някои празноти.
— Някои празноти?!
— Знаем, че Мерил Хокинс е бил натопен. Собствената му дъщеря е помогнала да бъде осъден за четири убийства. Не знаем точната причина за убийствата, но явно е свързана с факта, че Дейвид Кац е бил част от шпионска мрежа, действала от подземната си щабквартира, разположена под ресторанта му. Или се е скарал с останалите, или е поискал повече пари. А е възможно по някакъв повод убиецът му да се е почувствал застрашен от него.
— Добре.
— Обратно в настоящето. Хокинс научава истината от Карл Стивънс. Излиза от затвора и се връща тук. Иска да му помогнем да докаже, че е невинен. Същата нощ е убит.
— И все още нямаме представа кой го е направил.
— Откакто научихме, че в Бърлингтън действа шпионска организация, най-вероятните извършители са нейни членове. Да минем на Рейчъл Кац. Тя е била лицето на този консорциум от офшорни компании, за които Богарт установи, че са свързани с руски олигарх. Кац е разяждана от съмнения и угризения, за което свидетелстват разговорите ѝ с Мелвин. Очевидно са се притеснили, че може да се разприказва. И решават да я убият. Опитаха се да убият и мен. Убиха и Сали Бримър.
— Защото се е представила за Сюзан Ричардс. Но все още не знаем кой я е принудил да го направи.
— Да, въпросът стои открит, но може да са я шантажирали, че ще разкажат за връзката ѝ с Нати на жена му. И накрая имаме Мици Гардинър, която, измъчвана от чувство за вина, решава да се самоубие с хапчета. Истински късмет, че имаше пистолет.
— Защо?
— В противен случай благоверният ѝ щеше да ѝ спести усилията.
— Смяташ, че Брад е възнамерявал да я убие?
— Струва ми се логично. Открихме подземното помещение и доказателства, които разкриват съществуването на шпионска мрежа. Пейтън избяга, Брад Гардинър също. Разчитаме на две жени, които лежат в болница, да дойдат в съзнание и да ни разкажат каквото знаят.
— Ако дойдат в съзнание. И дори това да стане, няма гаранция, че ще ни кажат каквото и да било.
— Ще ги притиснем до стената. Мици се опита да ме убие. Рейчъл няма как да заяви, че не е знаела за подземието под „Американ Грил“. А проговорят ли, ще им предложим сделка. Иначе ще отидат в затвора за много, много години. Но не искам да разчитаме на тях двете. Трябва да продължим с разследването.
— Агентите на ФБР може да открият нещо, което да ни помогне.
— Възможно е. Но може и нищо да не намерят. Противникът очевидно е бил добре подготвен, разполагал е с план за действие в извънредни ситуации, от който се е възползвал по отличен начин — каза Декър.
— Излиза, че разследваме случая от сума ти време, без да напреднем и на йота.
— Или пък не.
— Какво имаш предвид?
— Мина ми през ума, че тази история е започнала много по-рано, отколкото предполагаме. И през цялото време някой, който е тясно свързан с всичко това, е пред очите ни.
— Как ще открием кой?
— Ще ги оставим те да го открият вместо нас — отвърна загадъчно Декър.
74
Бяха прехвърлили Мици Гардинър от болницата в Трамъл в болницата в Бърлингтън. Двете жени бяха настанени в една и съща стая, което позволяваше да слеят охраната им. Местни и щатски полицаи стояха не само пред вратата им, но и на различни позиции из цялата болница. По сградите от другата страна на улицата бяха разположени контра снайперисти, които да осуетят евентуален опит Кац и Гардинър да бъдат ликвидирани от разстояние.
Декър, Ланкастър и Марс чакаха пред стаята, тъй като лекарите бяха забелязали признаци, че Рейчъл Кац идва в съзнание. След няколко минути се появи Нати, придружаван от Питър Чилдрес и капитан Милър. Чилдрес изглеждаше напрегнат и ядосан, а Милър — мрачен и съсредоточен. Чилдрес удостои с поглед Ланкастър, но не и Декър.
— Нати ми каза колко много работа си свършила по случая, Мери. Браво на теб! Шпионска мрежа в Бърлингтън? Още не мога да повярвам!
— Заслугата е основно на Декър, господин началник — отвърна непоколебимо Ланкастър. — Без него нямаше да постигнем нищо.
Чилдрес трепна едва забележимо. Накрая погледна към Декър и кимна отсечено.
— Е, доволен съм да науча, че помагаш на управлението.
— Можеш да кажеш някоя добра дума за мен пред съда.
Този път Чилдрес видимо се сепна.
— Да… добре. — Покашля се силно и добави: — Мисля, че това няма да е проблем.
— Сигурен съм, че няма да се наложи — обади се капитан Милър. — Управлението оттегля всички обвинения срещу теб, Еймъс.