— Ако тези хора все още са в страната — отбеляза Декър. — Възможно е и те да са избягали.
— Така е, но поне ще сме се отървали от тях, което пак е нещо. Ще прибегнем до обратно инженерство. Дори да не ги открием, ще направим оценка на щетите, които са ни нанесли, и ще се опитаме да обърнем ситуацията в наша полза.
— Шансовете са минимални, но в момента няма как да направим нещо повече — призна Декър.
— Сега вече разбрах защо ми взе пистолета — обърна се Нати към него. — Щях да застрелям онзи мръсник.
— Знам — отвърна той, извади оръжието на Нати от джоба си и му го подаде.
— Защо Чилдрес е преминал на тяхна страна?
— Защо ли? За пари. Когато се поровим във финансите му, ще открием няколко тайни сметки с много сериозни суми.
— Наистина ли смяташ, че Чилдрес е работил за тях през цялото време? — попита Ланкастър.
— Върни се тринайсет години назад, Мери.
— Добре… към четирите убийства, нали?
— Тъкмо бяхме постъпили в отдела.
— Дело за четворно убийство, поверено на двама новобранци вместо на някой по-опитен следовател?
Тя погледна Нати.
— Имаше хора с много повече опит, които да разследват случая. Включително ти, Блейк.
— Проверих архивите от онази вечер — каза Декър. — Знаеш ли по чие нареждане сме получили случая?
— На Чилдрес — отвърна с презрение Милър. — По това време той отговаряше за тези неща.
— Искал е разследването да бъде поето от неопитни хора, които лесно да бъдат заблудени от изфабрикуваните улики и да не се усъмнят в тях нито за миг.
Декър се обърна към Нати:
— Докато ти, Нати, сигурно щеше да видиш онова, което ние пропуснахме.
— Кой знае… Но при всички случаи нямаше да стигна до истината след толкова много години. А ти успя.
— Опитах се да поправя стари грешки. Но не реагирах достатъчно бързо, за да спася Мерил Хокинс.
— Ще продължим да издирваме Егоршин, Гардинър и останалите — заяви Богарт. — Междувременно всички трябва да сте нащрек. От онова, което знаем до момента, можем да направим извода, че сте разкрили мощна шпионска организация на територията на страната ни. Членовете ѝ сигурно ще напуснат Щатите и ще продължат дейността си някъде другаде.
— Но винаги съществува вероятност да останат тук и да си отмъстят — обади се Декър. — Типично в стила на КГБ.
— Именно — потвърди Богарт. — Декър, вече нищо не те задържа в Бърлингтън…
— Не, имам недовършена работа.
— Какво имаш предвид? — попита Богарт.
— Мерил Хокинс.
— Не можеш да го възкресиш.
— Не, но мога да направя за него нещо добро.
77
Клепачите ѝ потрепнаха и двамата мъже се размърдаха в очакване.
Декър и Марс седяха до леглото на Рейчъл Кац, която поради очевидни причини беше настанена в стая без прозорци. Мици Гардинър също бе преместена в стая без прозорци, охранявана от местни полицаи и федерални агенти. Декър и Богарт не желаеха да поемат никакви рискове.
Марс се изправи и хвана ръката ѝ.
— Как си?
Тя кимна бавно и направи опит да се усмихне.
— По-добре. — После погледна към Декър и изражението ѝ стана сериозно. — Какво научихте до момента? — попита предпазливо.
— Знаем, че Бил Пейтън всъщност е руснак на име Юрий Егоршин, както и че Брад Гардинър е разполагал шпионите му из цялата страна. Двамата са вършили това години наред, а центърът на мрежата се намира в подземието на „Американ Грил“. Открихме тайното помещение под ресторанта ви, където са създавали фалшиви документи за самоличност, измислени биографии, може би дори нови лица… Това е почти всичко, кое го знаем към момента.
Кац покри лицето си с длан и простена. Накрая свали ръка, погледна всички тръбички и датчици и попита:
— Ще се оправя ли?
— Да, ще се оправиш — отвърна Марс. — Просто изчаквахме да се събудиш напълно.
— Не знам какво да кажа.
— Готов съм да приема и нюансите на истината — заяви Декър. — Освен ако не решите да ни кажете цялата истина.
— Ще ми повдигнете ли малко главата?
Марс натисна едно конче на стената до леглото. След като се настани удобно, Кац си пое дълбоко дъх и започна:
— Първото, което искам да разберете, е, че когато се омъжих за Дейвид, нямах никаква представа какво правят там. И продължавам да не знам много неща.
— Той е отворил „Американ Грил“, преди да се запознаете — каза Декър.
— Да. Живеехме добре. Дейвид имаше ресторанта, аз също имах собствен бизнес. Той започна работа и по други проекти. Всичко беше чудесно… или така поне смятах аз.