— До онази среща с Дон Ричардс?
— Да, когато го убиха — отвърна Рейчъл Кац и се разплака.
Марс ѝ подаде кърпичка, за да изтрие сълзите си.
— Бях съсипана. Дойде ми изневиделица. Не можех да си представя, че някой ще иска да го убие.
— А после? — подкани я Декър.
— После реших да продам „Грил“. Беше ми дошло до гуша от Бърлингтън, от спомена за случилото се с Дейвид. Исках да започна отначало на някое ново място.
— Но нещо ви е накарало да промените решението си?
— Да, причината беше Бил Пейтън, или Юрий, както го наричате вие. Споменах му, че обмислям да продам ресторанта. Той не ми каза много, но онова, което реши да сподели, ме изуми. Дейвид бил престъпник. Член на организация, извършила ужасни неща. Затова го убили. Очевидно направил нещо, с което ядосал шефовете. Те научили и взели решение да го ликвидират.
— А защо са убили семейство Ричардс?
— Нямам представа. Пейтън не ми обясни.
— Защо не се обърнахте към полицията? — попита Декър.
— Защото Пейтън ми каза, че тяхната организация има хора навсякъде. И ако искам да живея, трябва да правя каквото ми наредят. Дори заплашиха да убият родителите ми в Уисконсин. И сестра ми в Калифорния. Знаеха къде живеят… знаеха всичко за тях…
— Какво поискаха от вас?
— На първо място, никога да не продавам „Грил“. Поради някаква причина искаха да задържа ресторанта.
— Както споменах, централата на шпионската им мрежа е била разположена в тайно помещение под ресторанта.
— Нямах представа — отвърна Кац и зарови лице в шепи. — След смъртта на Дейвид кракът ми не е стъпвал там.
— Какво още?
— Обещаха да финансират проектите ми. Позволиха ми да ги подбирам сама, а те осигуряваха средствата. Предполагам, че така са процедирали и с Дейвид.
— Това се нарича пране на пари — уточни Декър. — Вероятно става въпрос за мръсните пари на руски олигарх.
Кац кимна.
— Допусках нещо подобно.
— Обсъждахте ли тези въпроси с някой друг, освен с Бил Пейтън?
— Да. Имах срещи и с други хора. Разни мъже, които изглеждаха доста заплашително. Но никога в Бърлингтън. Летяхме до Чикаго. Срещахме се там.
— Питам се защо просто не са купили „Грил“ от теб? — обади се Марс. — Така нямаше да им се налага да ти обясняват каквото и да било.
— И аз съм си задавала същия въпрос — отвърна Кац. — Но от онова, което чух, стигнах до извода, че предпочитат лицата на техния бизнес да бъдат обикновени хора, които… ами… не са свързани с нищо незаконно. Ако купят нечий бизнес, винаги следват въпроси, проверки и какво ли не още. Все нещо може да се обърка. Имали са изградени отношения със съпруга ми и предпочитаха да продължат по абсолютно същия начин. С такова впечатление останах от разговорите си с тях. Аз просто трябваше да заема мястото на Дейвид.
— А Мици Гардинър?
Кац изглеждаше объркана.
— Много странна история. Поискаха от мен да ѝ помогна. Беше наркоманка. Осигуриха лечението ѝ в клиника, а когато излезе оттам, платиха за образованието, дрехите, пластичните операции… абсолютно всичко. Накараха ме да ѝ стана ментор. Да я науча как да се държи в обществото, да ѝ предам някакви професионални умения, да я запозная с хора, които могат да ѝ бъдат полезни… Да я превърна в нов човек.
Марс погледна Декър.
— И защо им е трябвало да го правят?
— Тя им е помогнала да намерят изкупителна жертва за онези убийства… баща ѝ.
— Знам — отвърна Марс. — Но защо просто не са я убили? Обсъждали сме го и преди, Декър. Не мога да приема, че са се притеснявали да не би полицията да се разрови по-дълбоко. Била е наркоманка! Една свръхдоза и на никого нямаше да му мине през ума, че е убита.
— Логичен въпрос, но нямам отговор. Засега.
— Не знаех, че Хокинс е невинен — каза Кац. — След като се срещнах с Пейтън, реших, че той е бил нает да убие Дейвид и останалите.
— Не се ли чувствахте странно да помагате на дъщерята на човека, за когото сте смятали, че е убил съпруга ви? — попита Декър.
— Само в началото. Все пак тя не беше направила нищо лошо. Аз поне не знаех да е направила… Освен това Мици изглеждаше толкова… не знам… крехка и уязвима. Объркана. Може би така у мен се появи желание да ѝ помогна. Да направя нещо добро в една толкова ужасна ситуация. — Кац замълча и стисна здраво чаршафа с ръка. — Сигурно трябваше да отида в полицията, но бях толкова уплашена. С течение на времето започнах да си втълпявам, че това е… законно. Развивах бизнеса си, радвах се на хубав живот. — Тя замълча отново. — Но се заблуждавах. Още една причина да не се омъжа повторно. Как можех да се доверя на някого след случилото с Дейвид?