— Предвид факта, че съучастник на Егоршин и бандата му е бил високопоставен полицейски служител, вероятно сте постъпили мъдро, като не сте се обърнали към ченгетата — отбеляза Декър.
— Какво… какво ще стане с мен? — попита разтревожено Кац.
— Не знам.
— Ей, Декър, тя се е страхувала за живота си — обади се Марс. — Те са я заплашвали. А и не е знаела, че са шпиони.
— Разбирам, Мелвин, но не зависи от мен. — Декър отново насочи вниманието си към Рейчъл Кац. — Ще ви бъде от полза, ако окажете съдействие на ФБР. Възможно е дори да не влезете в затвора. Всъщност предполагам, че най-вероятно ще ви включат в Програмата за защита на свидетели. Тези хора са твърде злопаметни, освен това имат съучастници на най-неочаквани места. И не се колебаят да убиват. Отново се опитаха да ви убият, докато бяхте в болницата.
— О, господи! — възкликна Кац и стисна ръката на Марс. — Част от мен… много голяма част от мен изпитва облекчение, че всичко това най-после излиза наяве. Разяждаше ме отвътре.
Марс кимна.
— Като човек, който е чул и видял твърде много лъжи и измами, отлично те разбирам. Истината винаги е за предпочитане. Дори когато боли.
Тя се обърна притеснено към Декър.
— Програмата за защита на свидетели?
— За предпочитане е пред затвора.
— Така е — съгласи се Марс. — Всичко е за предпочитане пред затвора.
Рейчъл Кац го изгледа с любопитство.
— Звучиш така, сякаш говориш отличен опит.
— Най-добрите съвети се основават именно на личен опит — отвърна той.
78
Декър и къщата.
Отново.
Къщата, в която беше открил семейството си мъртво. Не можеше да стои далече от нея въпреки всички проблеми, които имаше да решава в момента. Тя беше магнит, а той — парче желязо.
Телефонът му изпиука. Пристигна имейл от съдебния лекар. Декър го прочете и научи, че резултатите от сложните тестове на ДНК пробата, взета изпод ноктите на Абигейл, са готови. Те потвърждаваха, че под ноктите на убитото момиче е открита ДНК на трети човек. Но категорично отхвърляха възможността въпросният трети човек да има кръвна връзка с Мерил Хокинс.
Значи Мици Гардинър отпада. Кой остава тогава? Кой?
Както си седеше в колата и анализираше информацията, Декър извади рязко пистолета си и го насочи към десния прозорец. Там току-що се бе появил нечий силует. Миг по-късно прибра оръжието и отключи вратата.
Джеймисън се настани до него и го погледна.
— Не исках да те стресна.
— Разбира се, че не си искала — каза рязко Декър, — но въпреки това можех да те прострелям.
— Вярвам в добрата ти преценка… поне в повечето случаи.
Декър я изгледа ядосано, след което продължи да се взира в къщата, а пръстите му потропваха нервно по волана.
— Сигурно се чудиш какво търся в твоя квартал? — каза Джеймисън.
— Не, предполагам, че си ме потърсила в Резидънс Ин, не си ме открила там и затова си решила, че съм тук.
— Грешиш.
Той я погледна отново.
— Дойдох тук преди теб — отвърна тя и посочи нещо в далечината надолу по улицата. — Колата ми е ей там. Видях те да идваш. И не съм сама.
На левия прозорец се появи друга фигура и почука по стъклото. Раздразненият Декър отключи отново вратите и на задната седалка се разположи Мелвин Марс.
— Вие да не ме следите? — попита сърдито Декър.
— Как е възможно да те следим, след като дойдохме първи? — отвърна Марс. — Просто исках да видя предишния ти дом. Много е хубав.
Декър погледна през прозореца.
— Беше хубав — каза тихо той. — Първият и вероятно единственият, който някога ще имам.
— Не бъди толкова категоричен — посъветва го Марс. — Съдбата обича да ни поднася изненади. И двамата го знаем.
Декър го погледна в огледалото.
— Какво искаш да кажеш?
— Никога не казвай „никога“. Няма как да си сигурен. Аз смятах, че ме очаква смъртно наказание. И за миг не съм си представял, че ще се озова тук с теб.
— Ти беше необикновен случай, Мелвин.
— А ти да не би да си обикновен? — подсмихна се Джеймисън.
Декър замълча и отново впери поглед в къщата.
Беше късно, но прозорецът на втория етаж вляво светеше. Там някога беше стаята на Моли. Декър предполагаше, че сега тя принадлежи на дъщерята на семейство Хендерсън.
Нямаше представа защо светеше по това време. Може би момиченцето беше болно и майка му беше при него.
Декър затвори очи и в главата му отново нахлу порой от ярки образи и светлини. Мъртвите тела заплашваха да го пречупят, да го смажат под тежестта си. Разтрепери се целият.