Егоршин придърпа стол и седна срещу тримата си пленници.
— Обърка ми цялата работа, Декър — каза тихо той. — Надявам се, че го осъзнаваш.
— Това е част от професионалните ми задължения.
— Ако нещата се бяха развили по друг начин и някои… условия не бяха толкова неблагоприятни за мен, вероятно щях да се справя с незаконния ви обиск в „Грил“. Влязохте без съдебна заповед. Съдът няма да приеме подобни доказателства.
— Така е, но в случая става въпрос за чужда шпионска организация. Не съм убеден, че Четвъртата поправка се отнася до хора като теб.
— Ето как се оказва, че демокрацията, която вие, американците, така гръмко рекламирате, има своите ограничения.
Декър погледна към прозореца. Навън цареше мрак.
— Изненадан съм, че ни доведохте тук.
— Защо? Заради свидетелите ли? Притесняваш се да не би някой от семейство Деанджело да ни види? — Егоршин замълча и присви устни. — Не бива да се безпокоиш за тях. Дори да са видели нещо, няма да кажат на никого.
— Не беше нужно да го правиш — отвърна мрачно Декър и на лицето му се изписа гняв.
— Знаеш ли какво ми каза господин Деанджело, преди да го гръмна в главата?
Декър мълчеше.
— Каза ми, че винаги е мечтаел да замине на юг, след като се пенсионира. Аз просто му спестих разходите. Освен това се нуждаех от известно… уединение, за да се разправя с теб и приятелите ти.
Стомахът на Декър се сви на топка при мисълта за участта, сполетяла семейство Деанджело.
— Губите си времето, като стоите в града. Вече можехте да сте напуснали страната. А сега е прекалено късно. Чакат ви смъртни присъди.
— Моля те, не се тревожи за мен. Имам свои хора на места, които дори не можеш да си представиш.
— Не съм сигурен, че не мога, имам богато въображение. Ако си мислиш за Питър Чилдрес, по-добре не разчитай на него.
— Това изобщо не ме притеснява.
— Защо?
— Поради същата причина, поради която и семейство Деанджело не ме притесняват.
— Поръчал си да убият Чилдрес? — обади се Джеймисън.
Егоршин погледна часовника си.
— Потвърждението дойде преди двайсет минути. Не, хората, които имам предвид, заемат далеч по-високи постове от един обикновен полицейски началник в затънтено градче като Бърлингтън.
— Какво искаш от нас?
— След всяка разузнавателна операция се дава отчет за свършената работа. — Егоршин разпери широко ръце. — Това ще направим и сега.
— Нищо няма да ти кажем — заяви Джеймисън.
— Няма да повярваш колко пъти съм чувал тези думи.
Егоршин протегна ръка. Един от хората му извади нещо от сакото си и му го подаде. Предметът приличаше на метална полицейска палка.
Егоршин плъзна някакъв бутон отстрани на палката, пресегна се и докосна с нея Марс. През тялото на Мелвин мина силен електрически заряд и той извика от болка, след което се свлече настрани и задиша на пресекулки.
— Мелвин! — извика Джеймисън и се опита да посегна към него, но вместо това и тя падна на една страна.
Егоршин кимна на един от хората си, който я изправи и я подпря на стената.
През това време Декър не изпускаше от поглед руснака.
— Какво искаш да знаеш?
— Какво сте открили досега. Какво планирате. Всичко, което може да ми бъде от полза.
— И после ще ни пуснеш? Просто така?
— Не. Няма да те лъжа, защото, ако бях на твое място, нямаше да искам някой да ми дава фалшиви обещания. Ето какво ти предлагам в замяна на получената информация — каза Егоршин, извади пистолет от джоба си и потупа с пръст по дулото. — По един куршум в мозъка за всеки от вас. Няма да усетите болка, честна дума.
— Да, мигновена, безболезнена смърт. Казвали са ми го и преди. Никога не ми е звучало особено привлекателно.
— Чакам! — подкани го Егоршин. — Или пак да пусна ток през твоя приятел? — попита той и протегна електрическата палка.
— Знаем почти всичко — отвърна Декър. — Рейчъл Кац даде показания, които те уличават в куп престъпления. Разполагаме и с уликите, които открихме в онова подземие. Обискирахме офиса на Брад Гардинър.
— Но не открихте нищо, защото беше празен.
— Има и други следи, по които да тръгнем. Знаем, че си инфилтрирал шпиони в цялата страна.
Егоршин извади заглушител и го нави върху дулото на пистолета.
— Какво още?
— Мици Гардинър ще ни разкаже останалото.
— Съмнявам се. Къде е тя?
— В болницата. Под засилена охрана.
— Доста неща си пропуснал.
Декър го изгледа замислено.
— Не се опита да я убиеш в болницата. Питам се защо ли си я оставил жива през всичките тези години.