Егоршин погледна един от хората си и посочи вратата, която водеше към кухнята. Мъжът излезе и след секунди се върна с Брад Гардинър. Ръцете му бяха вързани отзад. Изглеждаше раздърпан и изтощен.
— И ти ли си останал? — учуди се Декър. — Много глупаво от твоя страна.
— Решението не беше негово, а мое — отвърна Егоршин.
— Наистина ли се казва Брад Гардинър? — попита Джеймисън. — Или е руснак като теб.
— Не, той е американец. Като Дейвид Кац. Помага ни срещу пари. Много пари. Американците ги обожават.
— Кац не е изкарвал кой знае колко пари, преди да бъде убит — каза Джеймисън. — Притежавал е само „Американ Грил“, което едва ли може да се нарече бизнес империя.
Егоршин уморено поклати глава.
— Откъде взе пари, за да започне според теб? Това беше още преди да дойде в Бърлингтън. Мерцедесът, скъпите дрехи, ценните книжа за милиони, вноските за самоучастие в строежа на „Грил“ и кредитните линии? Как успя да ги изплати толкова бързо? Кац имаше талант, но не беше нищо особено. А и не желаеше да работи достатъчно, за да си избие полученото.
— Как се запознахте? — попита Декър.
— Няма значение. Общо взето, както се запознах и с този тук — каза той и посочи Гардинър. — Неприятна, но неизбежна част от работата ми.
Гардинър не ги погледна. Погледът му остана забит в пода. Целият трепереше.
— Продал си страната си за пари, така ли? — попита го Джеймисън. — Значи си предател.
— А предателите заслужават само едно: смърт — заяви Егоршин.
Преди някой да успее да реагира, руснакът опря пистолета в слепоочието на Гардинър и натисна спусъка.
Куршумът прониза черепа му и се заби в отсрещната стена на кухнята. Брад Гардинър се строполи на пода. На същото място, на което бе стоял жив допреди секунда.
80
Всички погледи се насочиха към тялото на Гардинър.
— По дяволите! — извика Марс, който се беше съвзел и бе опрял гръб на стената.
Декър погледна Егоршин.
— Налагаше ли се?
— Един проблем по-малко.
— Ясно. Между другото, защо избра ресторант?
— Че има ли по-добър начин да се американизираш? Когато общуваш с клиенти, научаваш всичко: жаргон, диалект, маниери, поп култура, спорт… Тук всички са луди на тема спорт. И социални медии. Неусетно се превръщаш в американец. В Русия ни трябваха години, за да постигнем онова, което в Щатите отнемаше едва няколко месеца. Подготвях оперативните за нищожно кратки срокове. Елементарно, но повечето гениални неща са елементарни.
— А подземната стая?
— Там вършехме онова, което не можехме да вършим в ресторанта.
— Видяхме операционната.
Егоршин махна пренебрежително с ръка.
— Някои от шефовете ми още живеят в епохата на Студената война. Рядко я използвахме. Вместо това вербувахме хора, които така или иначе приличаха на западняци.
— Трябва да призная, че трудно открихме входа.
— Как успяхте всъщност?
— Измерихме дължината и ширината на хладилното отвън и ги сравнихме с тези отвътре.
Егоршин размаха пръст.
— От ресторанта ми докладваха, че си проявил интерес към една от сервитьорките и доста добре сте си поприказвали. И че трябва да те държим под око.
— А това включва и да се опитате да ме убиете, нали? — каза Декър. — На връщане от дома на Мици?
— Извинявай. Обичайно така се справяме с проблемите.
— Ерик Тайсън и Карл Стивънс си бяха татуирали KI на ръцете.
— Баща ми имаше привилегията да работи в Комитета за информация, заради което част от новобранците получиха такава татуировка. За да намалим риска тя да привлече внимание, решихме да я изпишем на латиница и да я замаскираме сред символите на организации, пропагандиращи расова омраза.
— Новобранци?
Егоршин вдигна ръка.
— Какво да ти кажа… Това е игра. Вие се отнасяте към шпионажа по същия начин. Но не бива да забравяме, че тази игра има съвсем реални последствия — уточни той и погледна тялото на Гардинър.
Той седна и пъхна пистолета под колана си.
— Едно не ми е ясно — обади се Декър. — Мици каза, че съпругът ѝ осигурявал на клиентите си високоплатена работа в големи правни, финансови и технологични компании. Дори в държавната администрация…
— Е, и?
— Въпреки новата самоличност и всичко останало, агентите ви трудно биха издържали евентуална проверка на миналото им. Можете да създадете необходимите документи, например диплома от някое училище, но хората, които извършват проверката, ще отидат лично в това училище, в квартала, в който е живял вашият човек, ще говорят с роднини, учители, съседи.