— Вярно е. Затова избрахме друг подход.
— Какъв?
— Първо, Мици нямаше представа какво точно върши съпругът ѝ. Знаеше само онова, което ѝ казвахме. А истината е, че Брад не търсеше високоплатени или ръководни длъжности за нашите хора. Не биха издържали проверката, напълно си прав.
— И какво направихте?
Егоршин се усмихна.
— По-ниските позиции предоставят далеч по-добри условия за събиране на разузнавателна информация.
— Какво имаш предвид под „по-ниски позиции“? — попита Джеймисън.
— Например готвач на някой богаташ. Охранител в компания, която изпълнява военни поръчки. Ще се учудите колко небрежно се подхожда към назначенията на подобни длъжности. В Русия никога не бихме постъпили така. Тук всичко се възлага на външни фирми, които гледат да ограничат максимално разходите си. Да провериш някого както трябва изисква време и пари. Затова ние осигуряваме лични шофьори на висши мениджъри или бивши правителствени служители. Удивително е колко разговорливи стават, когато се качат в колите си. Ще кажеш, че шофьорите са глухи. Стюардеси за частни самолети. Домашни прислужници и детегледачки за разни важни клечки, особено в градовете по двете крайбрежия. Лични асистенти за същите тия хора. Специалисти по компютърна поддръжка с достъп до пароли, облачни приложения и друга чувствителна информация, които освен това работят на място и запомнят всичко казано. Служители в най-луксозните хотели, ресторанти, спа комплекси и курорти. Американците говорят, сякаш тези хора не съществуват. А те всъщност попиват всичко. Веднъж се качих в един експрес. Просто си седях във вагона и слушах как пътниците говорят високо по телефоните си: адвокати и мениджъри, журналисти и телевизионни водещи, дори правителствени служители… Разкриваха поверителна информация, без изобщо да съзнават какво правят. В Русия вече да ги бяха разстреляли. А аз просто си включих диктофона, седях си и си пиех питието. Нищо работа. Затова изпращаме хората си на такива позиции. Така изключително чувствителна информация попада в ръцете на уж незначителни хора. Америка е един голям балон, който непрекъснато изпуска въздух. Просто чудесно.
Джеймисън се обърна притеснено към Декър, който не откъсваше поглед от Егоршин.
— Списъкът с подобни длъжности е безкраен. Пред нас се откриват неограничени възможности. Агентите ми са много добре обучени, а препоръките им са напълно автентични. От тях се иска единствено да си вършат работата както трябва и информацията сама започва да се лее. Ще съсипем страната ви, без да изстреляме нито една ракета, нито един куршум. Просто няма да ни се наложи — погубвате се сами благодарение на собствената си глупост. И така ние ще излезем победители.
— Мислех, че съвременните шпиони работят предимно в киберпространството — каза Джеймисън. — Хакват сайтове, манипулират общественото мнение…
Егоршин сви рамене.
— Кибератаките са друго нещо. Оказаха се доста успешни както в борбата със Съединените щати, така и срещу други страни. Използването на хакери и ботове, мултиплицирането на съобщения и разпространението на фалшиви новини са особено ефективни в някои отношения, но не могат да заменят работата на терен, онова, което вие наричате агентурно разузнаване. Хората, които събират информация директно от източника. Човекът лъже и мами по толкова различни начини, които няма как да бъдат имитирани с писане на код.
— Предполагам, че е така — призна Джеймисън.
— А сега ми разкажете повече за Мици — нареди Егоршин.
— Защо? — попита Декър.
— Интересно ми е. Какво ще се случи с нея?
— Рано е да се каже. Зависи доколко е виновна.
— Възможно е да няма никаква вина.
— Смятаме, че е натопила баща си.
— Не, не е.
— Откъде знаете? — учуди се Джеймисън.
Декър погледна заинтригуван Егоршин, но замълча. Затвори очи, потъна в дълбините на паметта си и препрочете имейла, получен от съдебния лекар.
Няма кръвна връзка с Мерил Хокинс.
Декър отвори очи.
— Ще ти кажа още нещо. Току-що открихме, че ДНК пробата под ноктите на Абигейл Ричардс е била замърсена с ДНК на трети човек. Отначало подозирах, че тя принадлежи на Мици Гардинър. Но анализите показаха, че третият човек няма връзка с Мерил Хокинс.
— Следователно не е Мици — заключи Джеймисън.
Декър сякаш не я чу. Той не откъсваше поглед от руснака.
— Знаеш ли, винаги съм се чудил що за име е това.
— Пейтън е типично американско име.