— Не, не става въпрос за фалшивото ти име. А за истинското име на Мици.
— И защо се интересуваш? — попита Егоршин, леко напрегнат.
— Проверих го още навремето, тъй като е много необичайно за Щатите. Германците казват на галено Мици на Мария. Ти си роден в Германия.
Егоршин поклати глава.
— Баща ми беше руснак. Егоршин не е немско име. А Източна Германия приличаше повече на Русия, отколкото на Западна Германия.
— Баща ти може да е бил руснак, но вие сте живели в Източна Германия. А майка ти е била американка.
— Виждам, че си си написал домашното. Накъде биеш? Мици Гардинър не е германка. Тя е родена тук.
— Да, така е. Ти си на шейсет и две. А Мици — на четиресет.
— Декър, какво искаш да кажеш? — попита Марс.
Декър не откъсваше поглед от Егоршин.
— Майката на Мици е работила в студентския стол на Университета на Охайо, докато ти си следвал там. Бил си на двайсет и две, четвъртокурсник. Тя е била по-голяма от теб с няколко години.
Егоршин се облегна на стола си.
Джеймисън зяпна смаяно.
— Чакай малко. Да не би да твърдиш, че…
— Под ноктите на Абигейл Ричардс наистина е имало ДНК на Мици — продължи Декър, — но анализите не показаха връзка с Мерил, защото тя не е негова дъщеря. Тя е твоя дъщеря. Ти си нейният баща. Лайза е забременяла от теб, докато си бил в университета. Кога се роди бебето — преди да си заминеш ли?
— По дяволите! — измърмори Марс.
— Повикаха ме обратно един ден след раждането — отвърна унило Егоршин.
— И ти си тръгна, без да кажеш нито дума?
— Обичах Лайза. Исках… исках да останем заедно. Да отгледаме детето. Кръстихме го на баба ми по бащина линия, Мария. Но разказах на Лайза за името Мици.
— Изглежда ѝ е харесало. И е останало за постоянно. За разлика от теб.
— Нямаше как да остана. Беше невъзможно.
— Впоследствие тя е срещнала Мерил, оженили са се и той е осиновил Мици. Вероятно така и не са ѝ казали истината. Тя винаги е смятала, че Мерил е неин баща. Накрая се преместили в Бърлингтън. — Декър помълча и добави: — Затова си избрал този град за център на шпионската си операция.
Егоршин погледна хората си, след което стана от стола и закрачи из кухнята.
— Исках да я видя пораснала. Когато пристигнах тук, за да си свърша моята… работа, тя се беше превърнала в…
— В наркоманка.
— Беше ужасно да я гледам в това състояние. А моята скъпа Лайза…
— Имаше рак.
— Да. Беше безнадеждно болна.
— Какво направи тогава?
— Уредих си среща с Мици чрез посредник.
— Чрез пласьора ѝ Карл Стивънс?
— Да. Казах ѝ, че познавам майка ѝ отдавна и искам да им помогна. Намерих лекарства за Лайза и ги дадох на Мици.
— Но си натопил баща ѝ за убийство. С нейна помощ.
Егоршин се закова на място и отвърна гневно:
— Той не ѝ беше баща! Аз съм баща ѝ!
Избухването му не смути Декър.
— Ти си ги зарязал, а той е останал. Той е отгледал Мици, не ти. Направил е всичко по силите си, за да ѝ помогне. За разлика от теб. Това го прави неин баща.
Егоршин закрачи отново и разтри нервно тила си. Декър го наблюдаваше.
— Трябвало е да се отървете от Дейвид Кац. Защо?
— Беше същият като този тук — Егоршин кимна към мъртвия Гардинър. — Колкото и да му давахме, все не му стигаше.
— Но защо убихте и семейство Ричардс?
— Да не смяташ, че Доналд Ричардс не работеше за нас?
— Помагал ви е да перете пари през банката и е поискал по-голям дял, така ли?
— Стана неуправляем. Трябваше да вземем мерки.
— Как си осигури помощта на Мици?
Той сви рамене.
— Разказах ѝ някои неща за Мерил, които я накараха да мине на моя страна. Казах ѝ, че искам да помогна на майка ѝ. Лайза си отиде мирно и тихо, без да изпитва болка, благодарение на мен.
— Напротив. Умряла е със съзнанието, че съпругът ѝ е убиец. Силно се съмнявам, че си е отишла „мирно и тихо“.
— Не ми пука какво мислиш, Декър.
— И така, всичко е било чудесно. Но само до момента, в който Мерил се е върнал, за да докаже, че е невинен — каза Декър. — Отишъл си в Резидънс Ин и си убил умиращ човек.
— Нямах друг избор.
— После си натопил Сюзан Ричардс за убийството му, след което тя уж се е самоубила, измъчвана от чувство за вина. Но всъщност си убил и нея.
— Трябваше да реша и този проблем.
— Предполагам, че ние сме на ред.
Егоршин седна.
— Ще бъда откровен с теб, Декър. Има само един начин да останеш жив. Само един. Искам Мици. Искам да дойде с мен.
Декър поклати глава.
— Няма как да стане. Тя лежи в безсъзнание в болницата. Под охрана е.