Егоршин извади пистолета си.
— Предлагам ти да си помислиш хубаво, ако не искаш да застрелям някой от приятелите ти. Кой от двамата? Ще те оставя да избереш.
Когато Декър не каза нищо, Егоршин посочи Марс.
— Ти! Стани!
— Чакай! — обади се Декър. — Аз съм този, който ти трябва.
— Не, господин Декър. Разчитам на теб да ми решиш проблема. — Той отново посочи Марс. — Стани! Веднага! Или ще те застрелям, както си седнал.
Марс погледна Декър и поклати глава.
— Човече, тази ситуация ми прилича отвсякъде на Д43. Гадна работа!
— Изправи се! Веднага! — извика Егоршин.
— Добре, но ще ми трябва помощ. Нали съм вързан!
Егоршин погледна двама от хората си и кимна. Те пристъпиха към Марс, наведоха се и го сграбчиха за ръцете.
Започнаха да го изправят и в момента, когато подметките на обувките му допряха пода, Марс се оттласна мощно и удари с глава мъжа вдясно, който се строполи в безсъзнание. После се завъртя рязко наляво, заби рамо под брадичката на втория руснак и го запрати към стената. От удара главата му отскочи, очите му се подбелиха и той също падна на пода.
Щом видя, че Марс атакува двамата мъже, които го държаха, Декър също стъпи на крака. Но тъй като глезените му бяха вързани, не можа да се изправи, а приклекна патешката, след което се изстреля рязко напред и връхлетя стъписания Егоршин с такава сила, че той полетя във въздуха. Руснакът отхвръкна назад, удари се в мивката, претърколи се през нея и счупи прозореца. Падна навън, последван от безброй остри парчета стъкло.
Четвъртият от похитителите им обаче насочи пистолета си към Декър и тъкмо се канеше да натисне спусъка, когато в кухнята отекна изстрел.
Мъжът погледна гърдите си и видя червеното петно в средата.
Декър и Марс се извърнаха рязко към Джеймисън. Беше успяла да се претърколи напред, да свие крака, да ги прокара между вързаните си китки, да вземе пистолета на един от изпадналите в безсъзнание агенти на Егоршин, да се прицели и да стреля. И всичко това за три секунди.
Последният им противник падна на колене и се просна по лице на пода.
Джеймисън претърси един от мъжете, откри сгъваем нож и освободи себе си, Декър и Марс.
Декър грабна пистолет и хукна към предната врата, макар да бе чул рев на автомобилен двигател. Изскочи навън тъкмо навреме, за да стреля по стоповете на колата, шофирана от Егоршин. Само след миг обаче тя се скри от погледа му.
Джеймисън извади телефона си. Позвъни на Богарт, разказа му какво се е случило и като затвори, каза:
— Богарт изпраща екип и започва издирването на Егоршин.
Декър продължаваше да се взира в мрака.
— Не съм сигурен, че ще е достатъчно.
Марс прегърна Джеймисън.
— Алекс, беше страхотна! Номерът с краката беше супер! И колко точно стреля!
— Благодаря. А какво беше това Д43?
Декър се обърна и я погледна.
— Беше любимата комбинация на отбора на Тексас, когато Мелвин играеше за тях. Десният полузащитник помага на десния защитник да пробие защитната формация на противника и двамата осигуряват на Мелвин достатъчно пространство, за да мине през защитата и да се озове лице в лице с външния им полузащитник.
— А това беше господин Декър от „Бъкайс“ — уточни ухилен Марс.
— Мелвин отбеляза три тъчдауна в онзи мач — каза с огорчение Декър. — И трите пъти буквално ме прегази.
— Ей, човече, ти направи каквото можа. Целият ви отбор доста ни затрудни. Успяхте да ме спрете няколко пъти в началото на мача. Но когато животът ти поднася лимони, какво трябва да направиш?
— Лимонада — отвърна с гримаса Джеймисън. — Всеки го знае.
Марс поклати глава.
— Не, Алекс. Трябва да направиш тъчдаун. Няколко тъчдауна.
— Значи така подсказа на Декър какво си замислил? — попита Джеймисън. — Че ще свалиш онези двамата? И той се сети каква е неговата задача?
— Аха.
— Май трябва да започна да гледам футбол. Сигурно ще се окаже полезно, когато съм във вашата компания.
— Човек никога не знае — отвърна Марс.
— Така си е, човек никога не знае — повтори Декър, обърна се и зарея поглед в нощта.
81
Декър ѝ подаде нова кърпичка, след което седна на стола.
Мици Гардинър избърса сълзите си. Лежеше в болничното легло. Най-после беше дошла в съзнание и лекарите очакваха да се възстанови напълно.
Декър ѝ беше разказал какво се е случило, но не всичко. Не скри от нея истината за смъртта на съпруга ѝ. И за участието му в шпионската операция на Егоршин.
— Винаги съм се чудила защо човек като Брад е избрал мен — подсмръкна тя.