По лицето на Мици Гардинър се стичаха сълзи. Тя се пресегна и стисна ръката му. Не толкова отдавна Декър щеше да потръпне от допира на друг човек.
Но когато Мелвин Марс сложи ръка на рамото му, като разбра, че е обзет от мрачни мисли, когато Мери Ланкастър сграбчи ръката му в колата, защото се уплаши и потърси утеха от друго човешко същество, с Еймъс Декър се случи нещо.
Нещо хубаво. Защото въпреки всички онези тревожни образи, витаещи в главата му, фактът, че може да приеме нечия прегръдка и допир, го приближаваше поне малко към човека, който беше, преди да умре на футболното игрище и да се съживи напълно различен.
Затова Декър протегна другата си ръка и я сложи върху ръката на Мици.
— Способна ли си на тази крачка? — попита я той. — Ще оправиш ли нещата, които можеш да оправиш? Ще се освободиш ли най-сетне от чувството за вина?
Настъпи неловка пауза и накрая тя каза:
— Да. Обещавам.
82
— Очевидно Москва се опитва не само да саботира демократичния процес — заяви Богарт, — но и да вербува маргинализираните в нашето общество. Иска да ги превърне в свои пионки на американска територия с надеждата да провокира по-голямо разделение и дори бунтове.
Богарт, Марс, Джеймисън и Декър вечеряха в „Съдс“.
— Следователно Ерик Тайсън и Карл Стивънс са били част от подобна група, така ли? — попита Джеймисън.
— Да.
Декър лапна последното пържено картофче под неодобрителния поглед на Джеймисън. Но после тя се усмихна и каза:
— Е, добре, напълно си заслужи нездравословната вечеря. Но да знаеш, че важи само за днес.
— Открили са Чилдрес мъртъв в килията му — продължи Богарт. — Имало е нещо в храната му. Силна отрова, използва се в индустриалната химия. Руснаците са много добри в тези неща. Вероятно Чилдрес не е бил единственият им агент в полицейското управление. Капитан Милър провежда разследване.
— Има ли някакви новини за Егоршин? — обади се Марс.
Богарт поклати глава.
— Предполагаме, че е напуснал страната същата вечер, когато е избягал от дома на Ричардс. Вероятно вече е в Москва. Двамата му агенти, които задържахме, мълчат като риби. Изненадан съм, че не са имали капсули с цианид. Няма да измъкнем нищо от тях. Но открихме информация за „стажантите“, работили в „Грил“. Ще я използваме, за да проследим шпионите, които Егоршин е внедрил из цялата страна.
— Надявам се да ги пипнете до един — каза Марс.
— Какво ще стане с Рейчъл Кац? — попита Декър.
— Най-вероятно ще влезе в Програмата за защита на свидетели. Същото се отнася за Мици Гардинър и сина ѝ. Тя вече даде показания, които оневиняват баща ѝ. Досието му е чисто. Той е напълно невинен.
— И освен това мъртъв. Никога няма да разбере какво е станало.
— Ей, човече, не губи вяра — каза Марс. — Според мен той вече знае. Искаше да докажеш, че е невинен. И ти го направи.
— Дайте ми няколко минути — помоли Декър.
Той слезе от колата, която Джеймисън шофираше. Богарт и Марс седяха отзад.
— Но ще се прибереш с нас, нали? — попита Богарт. — И няма да се отклоняваме, за да разследваме някой случай, който може да изскочи по пътя?
Декър го погледна.
— Последният май ми дойде в повече. Поне засега няма.
— Радвам се, Еймъс — каза Марс. — Защото, когато кацнем във Вашингтон, вечерята е от мен. Ще дойде и Харпър.
Декър кимна и тръгна по улицата. Видя срещу него да се задава Мери Ланкастър. Срещнаха се пред някогашния му дом.
— Благодаря ти, че дойде тук, Мери.
— Предположих, че искаш да се сбогуваме. — Тя погледна къщата. — Макар да не разбирам защо избра това място.
— Сложно е.
— Не съм и очаквала нещо друго.
— Ще идвам, за да те виждам.
— Не е нужно да го правиш. — Мери кимна към колата, в която го очакваха Джеймисън, Марс и Богарт. — Имаш нов живот, Еймъс. Това е хубаво. — Тя се обърна към къщата, в която Декър бе изстрадал толкова много. — Трябва да се отървеш от всичко тук веднъж завинаги.
— Не мога да го направя, Мери.
— Но защо?
— Ти си ми приятелка.
— И ти си ми приятел, но…
— В следващите няколко години ще минеш през много неща, за които може би ще успея да ти помогна някак, макар и незначително.
Ланкастър сведе поглед, извади цигара, изгледа я продължително и я захвърли на тротоара.