— В съседство има четири къщи. В две от тях имаше хора онази вечер. Но никой не беше видял, нито чул абсолютно нищо. Убиецът е дошъл и си е тръгнал, без никой да го забележи.
— Но по време на огледа ти откри нещо, което промени всичко.
Декър поведе Ланкастър надолу по стълбите. Отново влязоха в дневната.
— Отпечатък върху ключа за осветлението на онази стена, както и следи от кръвта на Кац — каза той.
— А също кожа, кръв и оттам генетичен материал на извършителя под ноктите на Аби.
— Той е започнал да я души, тя го е сграбчила за ръцете, за да се освободи, и така негова ДНК е попаднала под ноктите ѝ. Всеки, който е гледал поне един епизод на „От местопрестъплението“, знае как става това.
Ланкастър бръкна в джоба си, извади пакет цигари и запали.
— Ще изпушиш и утрешната си доза, а? — подхвърли Декър.
— Наближава полунощ. Напрегната съм. Имам достатъчно основания да запаля още една — отвърна тя и изтръска пепелта на пода. — Открихме отпечатъците на Хокинс в базата данни, защото се оказа, че е работил за компания, изпълняваща държавни поръчки в областта на отбраната. Работодателите му са взели отпечатъци от всичките си служители и са проверили миналото им. Когато отпечатъкът от местопрестъплението съвпадна с един от тези на Хокинс, извадихме заповед за обиск на жилището му.
— Арестувахме го като заподозрян на основание на открития отпечатък — продължи Декър, — отведохме го в управлението и му взехме ДНК проба. Тя съвпадна с откритата под ноктите на Аби. Освен това той нямаше алиби за онази нощ. По време на обиска в дома му колегите откриха четиресет и петкалибров пистолет в кутия, скрита зад стената на дрешника. Балистичната експертиза доказа, че това е оръжието на убийството. Хокинс твърдеше, че пистолетът не е негов и няма представа как е попаднал там. Проследихме оръжието. Оказа се откраднато от оръжеен магазин две години преди убийството. Серийните номера бяха заличени. Вероятно е било използвано и за други престъпления. Накрая се е озовало в дрешника на Хокинс. — Декър погледна бившата си партньорка. — Което повдига въпроса защо смяташ, че сме сбъркали някъде. Доказателствата изглеждат непоклатими.
Ланкастър завъртя цигарата между пръстите си.
— Продължавам да се чудя защо един умиращ човек ще си губи времето да пътува дотук, за да ни моли да изчистим името му. Той много добре знае, че шансовете не са на негова страна. Защо да прахосва и малкото време, което му остава?
— А какво друго може да прави? — възрази Декър. — Не твърдя, че е дошъл тук с намерението да убие четирима души. Вероятно е набелязал тази къща, за да извърши по-дребно престъпление — обир с взлом например, но неволно е поставил началото на лавина от събития, които не е могъл да спре. Наясно си как става, Мери. Престъпниците често губят самообладание, когато са под стрес.
— Знаеш мотива за евентуалния обир — каза Ланкастър. — Научихме го по време на процеса. Защитата не призна вината му, но се опита да спечели симпатиите на съдебните заседатели. Може би заради това Хокинс отърва смъртната присъда.
Декър кимна.
— Съпругата му беше неизлечимо болна. Той се нуждаел от пари за болкоуспокояващи. Неотдавна останал без работа и изгубил здравната си застраховка. Порасналата им дъщеря имала проблеми с наркотиците и Хокинс искал да я настани в специализирана клиника. Затова откраднал кредитни карти, бижута, лаптоп, малък телевизор, часовници и разни други дреболии, които намерил в къщата и по джобовете на жертвите. Всичко съвпада. Нуждаел се е от пари поради съвсем благородни подбуди, но действията му определено не са били благородни.
— Не успяхме да открием нито една от тези вещи. Нямаше ги нито в дома му, нито в заложните къщи из града. С други думи, Хокинс не е получил и един цент за тях.
— По време на ареста у него бяха открити доста пари — каза Декър. — Не можахме да докажем, че са от продажбата на откраднатите вещи, нищо чудно да се е уплашил след убийствата и затова да не ги е пласирал. Това поне беше тезата на прокурора в съдебната зала. Според мен парите бяха именно от вещите, които е продал. Това е най-логичното заключение.
— Но никой от съседите не е видял друга кола, освен колата на Кац — възрази Ланкастър.
— Много добре знаеш, че онази нощ имаше силна буря с проливен дъжд. Нищо не се виждаше. И ако Хокинс е шофирал с угасени фарове, никой не би могъл да го забележи.
— И никой не го е чул? — попита Ланкастър.
— Отново заради бурята. Но виждам, че започваш да изпитваш съмнения…