— Не. Това е майка ми.
— Майка ви ли?
Янклоу отново се изсекна и избухна в сълзи.
— Аз съм това — прошепна той.
Вече бе излъгал, и то под клетва. Следващите въпроси имаха за цел да изяснят доколко се е забъркал с травеститите и хомосексуалистите.
— Наемали ли сте транссексуална проститутка?
— Никога.
— Сигурен ли сте, Стивън? Никога ли не сте качвали в колата си мъже, облечени като вас? — Бикърстаф бутна към него снимката с мерцедеса.
— Не общувам с уличната паплач.
— Кажете ми какво знаете за Дейвид Бъроуз.
— Не го познавам.
— Диди, Стивън. Преди малко признахте, че ви е гримирал и фризирал за сеанса при Матюз. Сега твърдите, че не го познавате. Вие лъжете.
Янклоу погледна безпомощно към адвоката си. Кофк съсредоточено разглеждаше ноктите си и не пожела да срещне погледа му.
— Добре, Стивън! — Бикърстаф се наведе към него. — Не познавате нито Арт Матюз, нито Диди. Разкажете ми къде и как продавахте бижутата на госпожа Торнбърн. Те не са ваша собственост, а струват доста пари.
— Нея не намесвайте!
— Стивън, нали разбирате, че ако сте разпродали бижутата й без нейно разрешение, ние сме длъжни да я предупредим за това.
— Оставете я на спокойствие! Тя не е добре.
— Не мога, Стивън, най-малкото защото тя осигурява вашето алиби за убийството на Норман Хейстингс. Знайте, че ще трябва да я извикаме тук на разпит.
Янклоу удари с юмрук масата пред Кофк.
— Кажи им, че не могат да направят това!
— Могат, Стивън.
Той зарови лице в шепите си и захлипа. Бикърстаф трябваше на всяка цена да избягва подобни изблици, защото при емоционално разстройство по време на разпит законът даваше право на Кофк да поиска прекъсване. Прекрати темата за госпожа Торнбърн.
Лорийн беше бясна.
— Какво прави той? Онзи умишлено реве като магаре и Бикърстаф се връзва на номера му, вместо да го притисне още по-силно! Боже мой, не вярвам на очите си!
В стаичката влезе Руни и при вида на разяреното й лице се усмихна тъжно.
— Току-що разговаряхме с госпожа Торнбърн. Тя потвърди, че е упълномощила сина си да продаде бижутата й, а на седемнадесети април, когато се предполага, че те е нападнал, той бил при нея в санаториума. Трябва веднага да предупредя Бикърстаф за това.
— Глупости! Била е подучена какво да говори, вероятно от Брад.
— Персоналът твърди, че не е била посещавана. Провела е само един телефонен разговор. Миналата нощ… с Кофк. Като неин юридически съветник той има право да разговаря с нея когато и както намери за добре. Уверявам те, че старата дама се е подготвила за битката и няма намерение да отстъпва. Каза ми да вървя по дяволите.
Междувременно Бикърстаф бе върнал разпита към Хейстингс.
— Той беше един глупав, дебел идиот! — Янклоу вече не плачеше. Устата му беше по-мокра и лъщяща от всякога. — Досаден тъп глупак!
Кофк докосна ръката му, но това още повече вбеси обвиняемия.
— Не ме пипай! Ти си само едни прахосани пари и нищо повече! Ти си виновен за всичко това. Ти ме доведе тук! Сам по-добре щях да се оправя. Не желая да стоиш повече тук!
Бикърстаф продължи да дълбае отношенията му с убития. Защо има толкова лошо отношение към Хейстингс? Нали бе казал, че го познава съвсем бегло?
— Нямате никакви основания да ме държите тук! — Янклоу насочи заканително пръст към агента. Кофк отново се опита да го успокои, но той блъсна безцеремонно ръката му. — Вече няколко часа ме дебнете и се ослушвате. Опитвате се да откриете нещо, за което да се хванете, но ударихте на камък! Нямате нито една улика срещу мен!
— Какво бихте казали за една свидетелка, Стивън?
— Лъжи! Никога не е имало никакви свидетели! — Той се люлееше самодоволно на стола и от време на време подръпваше сакото си.
— Имаме свидетелка, Стивън. Жената, която си нападнал вечерта, когато Хейстингс е бил убит.
— А-ха! — изхили се Янклоу. — Да не мислите, че не зная коя е? Защо не излезе тук, пред мен? Тя е бивше ченге, алкохоличка, проститутка, а досието й е дебело като тухла. Застреляла е едно дете по време на дежурство. Зная кого защитавате. Вие сте смешни!
Бял като платно, Кофк бавно се надигна от стола си.
— Искаме почивка — задавено произнесе той.
— Сядай на мястото си! — кресна му Янклоу. — Тук започва да става забавно. Хайде, продължавайте! Няма ли да ми зададете някой друг въпрос?
— Слушайте ме внимателно! — тихо започна Бикърстаф. — Не ме е грижа дали свидетелката е уличница или не. Единственото, което има значение, е фактът, че сте направили опит да я убиете, господин Янклоу. Използвали сте чук за забиване и вадене на гвоздеи. Сигурно веднага ще се сетите, защото във вашия гаража има стотици такива. Аз мога веднага да ви освободя, но преди това трябва да ви вземем кръвна проба. Направили сте огромна грешка с този опит за убийство. Тя се е отбранявала, ранила ви е и от раната ви е изтекла доста кръв. Кръвта от возилото вече е анализирана, господин Янклоу, същото возило, в което сте натъпкали трупа на Норман Хейстингс. Разполагаме с кръвна проба, която сигурно ще съвпадне с вашата. А сега разкопчайте ризата си.